Две празнични – и един въпрос

Featured

1. С излизането на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ в ЧоБи вече официално съм автор на трилогия. Мислил ли си е някой някога? 😀

корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“

(Всъщност първата приказка за Юна се появи през 2006-а. Дванадесет години са си дълъг път…)

2. Мечтаете ли си за бъдеще, в което… ами всъщност да ви се живее? А за хората, дето го съграждат – още сега, сред нас?

Ако и пишете – участвайте в конкурса „Изгревът на следващото“ до 1 юни. Ще ви четем аз и още десет страстно развълнувани човеци. 🙂

Continue reading

Въображаемите: 016

По изключение тук ще вмъкна няколко думи за контекст.

Следващата миниатюра може да ви звучи познато, ако сте чели „Триптих за Юнаци и злодеи“, частта „Дясно“. Тя е писана три-четири години преди „Триптиха“, като въображаем разговор с първата ми любов, иранката Негар, която – съвсем опростено казано – обичаше да се наранява в отношенията ни.

Прави ли ви впечатление промяната на гледната точка в „Триптиха“? Частта „Дясно“ на свой ред повежда разговор с това Въображаемо, след като авторът (иска ми се да вярвам) е пораснал с три-четири години и не смее да гледа никоя история само от едната ѝ страна.

(А дали Негар също е пораснала междувременно? Тя отдавна не се е обаждала, но ми се иска да вярвам.)

Наскоро брат ми ме порица, че в приказката „???“ съм представил неравностойно гледните точки на Юан и на Рея – дал съм несправедлив превес на едната над другата. Посвещавам долното Въображаемо и горната история на него.

Continue reading

„Кибер бяла приказка“ на театър „Мале-мале“

Приятели (:

Честита 2018-а! Нека донесе на всички ни онези юначества (и Юни ;), които ще ни заредят най-пълно.

Споделям ви едно от юначествата през 2017-а, което зареди мен – пълно-препълващо…

Continue reading

Публикация: Приказката „???“ в списание „Осем“

Приказки за Юнаци и злодеи:
???

Юан изува ботуша си, изритва го надалеч и задръгва с две ръце копитото си.
Когато сърбежът престава, пръстите на лявата му ръка лепнат. Той се взира в алените капки, стичащи се по тях. Присвива очи, когато вижда, че върховете на ноктите му са се заострили. После вдига глава към огледалото.
„Това аз ли съм?“
Лицето отсреща е обрасло със сиво-кафява четина, която стига до скулите и избива дори по челото. От лявото ъгълче на устата се подава връхче на зъб. „На бивник.“ Само очите му са все същото крехко кафяво.
„Напоследък сериозно не мога да те позная…“
Юан въздъхва (лицето насреща му изпръхтява), обръща се и отива да се преоблече. В другия ъгъл на стаята. Continue reading