На български

In English

~

За разделението „лично, творческо, професионално“:

В срещите с учениците си Стария отец често ги предупреждаваше за онова, което разглеждаше като фундаментална философска грешка на човека: възприемането на света като разграничен на индивидуални и отделни неща. На всичките си равнища, казваше той, от фотоните до философските фантазии и съзнанието на живите организми, действителността е течна и се лее навсякъде като огромна блестяща река. Глупаво и безплодно е да я разделяш на части и да я ограничаваш в категории, създадени от ума — това е все едно да се опитваш да уловиш лъч светлина в тъмна дървена кутия. Тази склонност за категоризиране е истинското падение на човека (…) безкрайното става крайно, доброто се противопоставя на злото, мислите закостеняват във вярвания, радостите и откритията се превръщат в ужасна убеденост, човек се отчуждава от онова, което възприема като други начини и други неща, и накрая разделя самия себе си, тялото срещу душата.

(Дейвид Зиндел, „Падналите богове“)

On the differentiation “personal, creative, professional”:

In Old Father’s encounters with his students, he often warned against what he considered the fundamental philosophical mistake of man: the perception of the world as divided into individual and separate things. Reality, he said, at every level from photons to philosophical fancies to the consciousness of living organisms was fluid, and it flowed everywhere like a great shimmering river. To break apart and confine this reality into separate categories created by the mind was foolish and futile, much like trying to capture a ray of light inside a dark wooden box. This urge to categorize was the true fall of man (…) the infinite became finite, good opposed evil, thoughts hardened into beliefs, one’s joys and discoveries became dreadful certainties, man became alienated from what he perceived as other ways and other things, and, ultimately, divided against himself, body and soul.

(David Zindell, The Broken God)