Понеже все така – или отново – не зная има ли някой тук, който да не чете в Човешката библиотека, да възвестя:
Защо още му викаме „Последният еднорог“?
Featured
Reply
Декември, месец за промени
Featured
Снощи бях на протеста в София. Нагледах се на вдъхновяващи неща. Наслушах се на „провокации“. (Ех, тия медии и соц медии… :D) И… ме убоде мъничко носталгия. Присетих се за случките и разговорите ни в „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.
Но този път ще е още по-променящо! ><
Празници и подаръци: за нас и за Земята
Featured
Приятели (:
Дойде декември! Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (…); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци.
Ако и вие като мене се изприщвате при мисълта за три дни обикаляне на онлайн магазини, молове и коледни базари; и – по-важното – ако търсите подаръци, които да не изтощават общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… може би нещо тук ще ви допадне. 😉
Идеите надолу са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:
1. Опазвайте българските гори и планини.
Чрез дарения за:
Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.
Как подаваме сигнал при съмнения за незаконна сеч
Featured
Готвя този запис от няколко години… и най-сетне имам повод да го публикувам. 🙂
Последна актуализация: 27.09.2025 г.
Най-лесният начин е с новото мобилно приложение на WWF „Защити гората“. Инсталирайте го и следвайте указанията вътре.
Ако нямате удобно устройство (NB: приложението изисква Android версия 6 или по-висока), ето как да действате „ръчно“:
И ще избягам
И ще избягам
<2003-08-11~12>
Кажи ми:
„Не държиш на мен.
Обръщаш повече внимание на него.
Тя ти е по-душевносвидна.“
И ще избягам.
Кажи ми:
„Уж за мен ти пука,
а гледай как се разпиляваш,
на колко хора се раздаваш…“
И ще избягам.
Кажи ми:
„Колко други знаят
най-съкровените ти преживявания?
Кой~а по ред съм във сърцето ти?“
И ще избягам.
Кажи ми:
„Ако те вълнувах,
защо не ме откри
в часа на най-кървящата агония?
Защо не бе до мен?“
И ще стоя,
безмълвно-смазан,
и ще те питам,
от очите само:
„Защо… не каза…“
Continue reading
Принцесата, просякът и патерицата
Принцесата, просякът и патерицата
<2006-11-03>
За Ally
(Отчасти вдъхновено от „Танц с вятъра“ на Алекс Султанов)
Белите, бели, чак сини снежинки милвали страните ѝ, а косите ѝ се веели с гривата на коня във виолетовата вечер. И хем се била унесла в мечтата за замък-дом и топло огнище, хем препускала устремно, право напред, като зимния вихър…
Просякът се надигнал сред преспите, облакътил се удобно на патерицата си и я загледал изпод качулката.
„Накъде ли отива? – помислил си. – Какво ли я чака?“ И: „Къде ли се носи, сега?“ В очите му лумнало весело пламъче.
Една ръка се протегнала изпод гънките на окъсаното му наметало, поднесла кафява кха-тайтска пръчица към процепа на качулката, а после я измъкнала, пламнала. Зимният вихър се завъртял и грабнал искрица от пръчицата: люляково ухание, по-виолетово от зрака наоколо. И тая искрица уж плавно се плъзнала през сребристата* пелена, но настигнала коня и конничката насред галопа им, потанцувала в гривата и косите, а накрая се кротнала току зад лявото ухо на принцесата и я сепнала с пролетния си лъх. Разтворила принцесата очи, големи, големи, чак кладенчови, и видяла:
снежинките, една с една нееднакви;
преспите, сгушени по дърветата;
белия дъх на жребеца си;
замъка и огнището, принцовете и просяците, които виелицата рисува със сняг…
Просякът се усмихнал, наместил тиарата на главата си и завъртял патерицата, за да подкоси коня** на първия преследвач.
* А иначе: посребрялата.
** А иначе: пумата.