Две празнични – и един въпрос

Featured

1. С излизането на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ в ЧоБи вече официално съм автор на трилогия. Мислил ли си е някой някога? 😀

корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“

(Всъщност първата приказка за Юна се появи през 2006-а. Дванадесет години са си дълъг път…)

2. Мечтаете ли си за бъдеще, в което… ами всъщност да ви се живее? А за хората, дето го съграждат – още сега, сред нас?

Ако и пишете – участвайте в конкурса „Изгревът на следващото“ до 1 юни. Ще ви четем аз и още десет страстно развълнувани човеци. 🙂

Continue reading

Празници и подаръци: за нас и за Земята

Featured

Приятели (:

Декември 2018: Обновил съм линковете долу. Всичко друго си е актуално. 😉

Дойде декември. Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (мда, и това го има :D); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци.

Ако като мен и вие се изприщвате при мисълта за тридневни обиколки по молове и коледни базари, сред тълпите консуматори с (нездрав) блясък в очите и (здрав) нов климатик в ръцете; и – по-важното – ако търсите подаръци, които да не натоварват общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… значи сте попаднали на вярно място. 😉

Идеите тук са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:

1. Опазвайте българските гори и планини.

Чрез дарения за:

Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.

Continue reading

Въображаемите: 016

По изключение тук ще вмъкна няколко думи за контекст.

Следващата миниатюра може да ви звучи познато, ако сте чели „Триптих за Юнаци и злодеи“, частта „Дясно“. Тя е писана три-четири години преди „Триптиха“, като въображаем разговор с първата ми любов, иранката Негар, която – съвсем опростено казано – обичаше да се наранява в отношенията ни.

Прави ли ви впечатление промяната на гледната точка в „Триптиха“? Частта „Дясно“ на свой ред повежда разговор с това Въображаемо, след като авторът (иска ми се да вярвам) е пораснал с три-четири години и не смее да гледа никоя история само от едната ѝ страна.

(А дали Негар също е пораснала междувременно? Тя отдавна не се е обаждала, но ми се иска да вярвам.)

Наскоро брат ми ме порица, че в приказката „???“ съм представил неравностойно гледните точки на Юан и на Рея – дал съм несправедлив превес на едната над другата. Посвещавам долното Въображаемо и горната история на него.

Continue reading