Космически

<2003-08-21~23~24~28~30~2004-12-21~2005-02-21>

От плът съм,
но плътта не ме изчерпва.
Със мисли се насищам
по-вътрепълно от с храна.
(А ако ме гостиш със свое Чувство,
две седмици без(с)пир се случва да горя.)

Краката ми опират о земята,
но нямам страх сред облаците да се рея.
Тук и сега живея,
ала не забравям,
че цялата Вселена ми е дом,
че времето ми съизмерва Вечността.

И тюхкам се за мижави неща
(могъща сила е инерцията),
ала съм спрял да се Страхувам
и „лошо“ да съзирам сред Света.
(„Добро“ е, ако ни променя;
а няма да ни промени… кое?)
Свободен съм от менгемето на смъртта,
Свободен да се уча да Живея.

Ядосвам се, тъжа понякога,
ала ме води Радостта,
и Волността, и Обичта…

От плът съм
и съм част от Космоса
(и всички „но“ на „и“ да станат)

– подобно нему, ней
и теб.

Приятели (:

Май 2020: Обновил съм линковете долу. И, ъ, някои други неща. 😉

Дойде декември Краят на Карантината! (Разгеле! 😀 ) Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (мда, и това го има :D); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци. Чувствате се пълни с енергия, с пролетно настроение, с пари за харчене… толкова, толкова дълго ги трупахте…

Ако като мен и вие се изприщвате при мисълта за тридневни обиколки по молове (които бездруго още не са ги отворили… май?) и коледни базари, сред тълпите консуматори с (нездрав) блясък в очите и (здрав) нов климатик в ръцете; и – по-важното – ако търсите подаръци (капиталовложения; шопинг терапевтични продукти), които да не натоварват общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… значи сте попаднали на вярно място. 😉

Идеите тук са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:

1. Опазвайте българските гори и планини.

Чрез дарения за:

• Асоциация на парковете в България

• кампанията „Справедливост за природата“ на коалиция „За да остане природа в България“.

Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.

Continue reading →