От много, много години не говоря за тези неща, или поне не по такъв начин.

Но днес се зачудих дали продължавам да си ги мисля…

Действителните: 023

<2004-04-06~10~16~17>

Чувствителни Приятели,

Пишете стихове и проза,
прекрасни,
почувствани,
с най-дълбокото Чувство, което таите,
споделяте себе си,
с емоция, която раздира
и милва,
дори
(предполагам)
живеете живота си с грация
и смисъл

… и продължавате да ядете плът.

(Не бързай да ми възразиш, Приятеле.
Не ти налагам собствените си убеждения
– никога не съм, никога не ще –
а споделям себе си
– за да ти дам пътища към топлината ми,
или за да се подготвиш за студа ми.)

 

Ядете плът, Чувствителни Приятели.

 

Ядете я с ръце и зъби.

… Имате ли си коте, куче,
козле,
дете?

Представете си го.

Сега си представете кланица¹.

Кръв,
квичене,
движението на сатъра,
движението-агония…

(Виждал съм
– на снимки.
Но не ми трябваха снимки.
Въображението ми ги рисува.

… А вие, чувствителни Приятели?
Въображение ли не ви достига?

Упражнявайте се
– по три пъти на ден,
преди ядене.)

 

Ядете я с очи.

… Представете си
– това е лесно, не е нужно да напрягате въображение, просто си припомнете неделния филм –
колко лесно се скършва животът на екрана.

Дърпаш спусък,
продължаваш да стискаш,
замахваш-забиваш…

… болката…
… болката…
… болката…………

Сега си представете, че се порязвате с ножа за хляб.

(многоточие за разперване на ръце)

 

Ядете я в отношенията си.

… Хайде, Приятеле,
откъсни си парче от мен.

(Даже не е нарочно,
нали?

Толкова много… инстинкт,
толкова много хищничество…)

Няма да се защитавам повече
– даже с гръб ще застана, да ти е по-лесно…

… вкусно ли е?
… Боли ме, да
– ала се уповавам на Приятелството ти да не го правиш повече,
да съпоЧувстваш болката ми,
да протягаш ръце за милувка,
не за плътоткъсване…

 

Ядете я с бездействието си.

… Всичко това може да се промени
– плътоядството,
филмите, книгите,
войната,
болката

– даже болката, която си причиняваме всеки ден,
аз на теб,
ти на мен,
с ръце
или думи,
или очи…

Защо не го променим?

---

¹ За по-младите
и позабравилите
присъстващи пояснявам, че кланицата е мястото, откъдето идва плътта на трапезата ни.