И ще избягам

<2003-08-11~12>

Кажи ми:
                  „Не държиш на мен.
Обръщаш повече внимание на него.
Тя ти е по-душевносвидна.“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Уж за мен ти пука,
а гледай как се разпиляваш,
на колко хора се раздаваш…“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Колко други знаят
най-съкровените ти преживявания?
Кой~а по ред съм във сърцето ти?“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Ако те вълнувах,
защо не ме откри
в часа на най-кървящата агония?
Защо не бе до мен?“
                                    И ще стоя,
                                    безмълвно-смазан,
                                    и ще те питам,
                                    от очите само:

                                    „Защо… не каза…“
Continue reading →

Нещо нежно

<2003-07-16>

Искам да напиша нещо нежно,
дето ще достигне теб, и теб, и теб
– всички ви желая да достигна.

Искам да направя нещо нежно,
дето ще помилва не едно лице
– всички ви желая да помилвам.

Искам да говоря без „обаче“.
Искам да не ми тежи страхът,
че ще бъда неразбран, или накриво.
Да ви дам каквото имам,
без да съжалявам, никой щом не взима.

Искам да ви върна
онова, което си ми дала/си ми дал,
смесвайки го с нещо мое.

И така да ходя
– с пръсти за докосване
– с скули за помилване
– с Обич за споделяне

Continue reading →

Стихия

<2005-02-07~08~09~10>

Сто демона дебнат във мене,
сто бяса, бунни да бият.
Притихнали, чакат знамение
и чакат…

А аз си ги крия.

Могъщо животно е конят:
ритник – и оттатък отлиташ.
А в мене стотина се гонят.

… Гнева ми ли ще изпитваш?

Сто хали, атланти, фурии
бесуват и сила ми стичат,
и чакат – стаени стихии.

… А аз съм роден да Обичам…

Continue reading →

Фантазиец

<2003-07-24~08-22~23>

„Фантазиец“ е […] онзи, когото дори постоянно да гледаш, пак няма да успееш да обзреш, понеже пламъкът на промяната е по-бърз от импулса по зрителния нерв.

Калин от май две хиляди и трета
не е Калин от януари
не е Калин от Бостън девет осем
не е Калин от прогимназията
не е Калин от вчера вечер
не е Калин, завършил „Фантазиец“
не е…

Примигваш – вече съм различен.
Уж гледаш мен, а виждаш някой друг.
Разбраният Калин морално остарява,
новосъздаденият ти се подиграва
с усмивка, канеща да разбереш
(най-най-чаровната, коя му се отдава),
че продължава Промянопроцесът.

Калин, когото помниш, си замина;
Калин, когото виждаш, го смени.
И ако същностното се запази,
съзря ли колко още се роди?

Недей да ме вкалъпваш
– вКалини ме
– обзри ме с всичките си сетива.
Здрависай новото – и прегърни ме
… най-лесно ще ти е да стигнеш Същността.