От изговарянето на това писмо изтекоха тринайсет години. Дядо Гошо премина миналата година, баба Таня – тази. Но мислите – и чувствата – вътре остават все така истински.
(Освен това е страхотно успокояващо да видя, че с баба все пак сме успели да си поговорим за смъртта. Тя прие това писмо много навътре и често си го препрочиташе.)
Изпълващи празници, милими!
Снощи бях на протеста в София. Нагледах се на вдъхновяващи неща. Наслушах се на „провокации“. (Ех, тия медии и соц медии… :D) И… ме убоде мъничко носталгия. Присетих се за случките и разговорите ни в „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.
Но този път ще е още по-променящо! ><
Приятели (:
Дойде декември! Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (…); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци.
Ако и вие като мене се изприщвате при мисълта за три дни обикаляне на онлайн магазини, молове и коледни базари; и – по-важното – ако търсите подаръци, които да не изтощават общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… може би нещо тук ще ви допадне. 😉
Идеите надолу са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:
1. Опазвайте българските гори и природата ни като цяло.
Чрез дарения за:
Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.
И ще избягам
<2003-08-11~12>
Кажи ми:
„Не държиш на мен.
Обръщаш повече внимание на него.
Тя ти е по-душевносвидна.“
И ще избягам.
Кажи ми:
„Уж за мен ти пука,
а гледай как се разпиляваш,
на колко хора се раздаваш…“
И ще избягам.
Кажи ми:
„Колко други знаят
най-съкровените ти преживявания?
Кой~а по ред съм във сърцето ти?“
И ще избягам.
Кажи ми:
„Ако те вълнувах,
защо не ме откри
в часа на най-кървящата агония?
Защо не бе до мен?“
И ще стоя,
безмълвно-смазан,
и ще те питам,
от очите само:
„Защо… не каза…“
Continue reading
Стихия
<2005-02-07~08~09~10>
Сто демона дебнат във мене,
сто бяса, бунни да бият.
Притихнали, чакат знамение
и чакат…
А аз си ги крия.
Могъщо животно е конят:
ритник – и оттатък отлиташ.
А в мене стотина се гонят.
… Гнева ми ли ще изпитваш?
Сто хали, атланти, фурии
бесуват и сила ми стичат,
и чакат – стаени стихии.
… А аз съм роден да Обичам…