Има нещо… дълбоко иронично в долното споделение. Дълбока промяна в самия мен през тия двайсет години.

Но целта сега не е да изследваме нея. Сега просто ремонтирам дома си, Фантазия. 😉

Въображаемите: 053

<2003-12-10~11~12>

// намерило думи под милувките на Twarres

– … Ти кокошки ли търсиш?

– Не – каза малкият принц. – Търся приятели. Какво значи „да опитомиш“?

– Това е нещо отдавна забравено. Значи „да се обвържеш“. […] За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. […] Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…

…

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:

– Ах!… – каза лисицата. – Ще заплача.

– Ти си виновна – отвърна малкият принц, – не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя…

…

– Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

(Антоан дьо Сент Екзюпери, „Малкият принц“)

Ясно е, че не е най-висш акт преднамерено да оскърбиш или погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.

Задачата ти е да ги направиш независими: да ги научиш колкото се може по-бързо и пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.

…

Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.

(Нийл Доналд Уолш, „Разговори с Бога“)

Мъртъв съм, Приятеле. Заминал. Утре няма да ме има в живота ти; няма да ме има на тоя свят, навярно; или на това място. Не ще ме стигат пръсти, или думи, или прегръдка. Ще съм спътник, който не предлага вече вярно рамо. Обичащ, чиято Обич е свършила. Рицар, сразен от собствения си Страх. Поредното човешко същество, загубило/погубило Човешкото си.

Какво ще правиш, Приятеле? Бях ли толкова Приятел, че да ти предложа дара на независимостта? Помогнах ли ти да научиш собствената си стойност, да откриеш собствената си сила, да Живееш и Обичаш с пламъка, който гори в теб? Научихме ли се да преобразуваме страховете и болката си заедно, и да ги преобразуваме, когато сме сами? Научихме ли се една друг, че поотделно също сме силни, също сме цели? Че никога няма да сме сами? Или така се привързахме един към друга, че ще ме последваш в нищото?

(Не смей да ме следваш… не в нищото… това е последната ми молба, като Приятел. Не смей да ме следваш – освен… освен ако сърцето ти не го поЖелае. Ала тогава те моля да го попиташ отново утре, и след седмица, и след година, и да се убедиш, че отговорът е един и същ – истински.)

Какво ще правиш, Приятеле?

– – –

Какво ще правя без теб, Приятеле?

The Imaginary: 053

<2003-12-10~11~12>

// put into words under the caresses of Twarres

I am dead, Friend. Gone. Tomorrow I will be out of your life; out of this world, perhaps; or away from this place. Unreachable. Unstrokable. Unhuggable. A companion who no longer offers company. A Lover whose Love has come to an end. A knight vanquished by his own Fear. Another human being whose Humanness has failed.

What are you going to do, Friend? Have I been a Friend enough to offer you the gift of independence? Have I helped you learn your own value, discover your own strength, Live and Love with the flame that burns inside you? Have we learned to transform our fears and pain together, and to transform them when we’re on our own? Have we taught each other that, alone, we’re still strong, still complete? That we are never alone? Or have we become so attached to each other that you will follow me into the nothing?

(Don’t you dare follow me … not into the nothing … this is my last request, as a Friend. Don’t you dare follow me—unless … unless your heart Wishes it. But then I ask you to ask it again tomorrow, and one week from now, and one year from now, and feel if you will get the same answer: a true answer.)

What are you going to do, Friend?

– – –

What am I going to do without you, Friend?