Фантазиец

<2003-07-24~08-22~23>

„Фантазиец“ е […] онзи, когото дори постоянно да гледаш, пак няма да успееш да обзреш, понеже пламъкът на промяната е по-бърз от импулса по зрителния нерв.

Калин от май две хиляди и трета
не е Калин от януари
не е Калин от Бостън девет осем
не е Калин от прогимназията
не е Калин от вчера вечер
не е Калин, завършил „Фантазиец“
не е…

Примигваш – вече съм различен.
Уж гледаш мен, а виждаш някой друг.
Разбраният Калин морално остарява,
новосъздаденият ти се подиграва
с усмивка, канеща да разбереш
(най-най-чаровната, коя му се отдава),
че продължава Промянопроцесът.

Калин, когото помниш, си замина;
Калин, когото виждаш, го смени.
И ако същностното се запази,
съзря ли колко още се роди?

Недей да ме вкалъпваш
– вКалини ме
– обзри ме с всичките си сетива.
Здрависай новото – и прегърни ме
… най-лесно ще ти е да стигнеш Същността.

Планината днес е затворена

<2005-02-13~03-??>

Планината днес е затворена.
Стига толкова постмодернизъм
– дай ми чувството непресторено,
не изящния си словизъм.

На реката разцъфва руслото
в бели лилии, лотоси лилави.
Забрави за момент за челото
– дух вдъхни; покажи, че си жилаво.

Меки повеи милват дъбравите.
Приласкали са сенките странници.
Вечерта бособроди в моравите.
Нека Пинче ти е наставница.

Космически

<2003-08-21~23~24~28~30~2004-12-21~2005-02-21>

От плът съм,
но плътта не ме изчерпва.
Със мисли се насищам
по-вътрепълно от с храна.
(А ако ме гостиш със свое Чувство,
две седмици без(с)пир се случва да горя.)

Краката ми опират о земята,
но нямам страх сред облаците да се рея.
Тук и сега живея,
ала не забравям,
че цялата Вселена ми е дом,
че времето ми съизмерва Вечността.

И тюхкам се за мижави неща
(могъща сила е инерцията),
ала съм спрял да се Страхувам
и „лошо“ да съзирам сред Света.
(„Добро“ е, ако ни променя;
а няма да ни промени… кое?)
Свободен съм от менгемето на смъртта,
Свободен да се уча да Живея.

Ядосвам се, тъжа понякога,
ала ме води Радостта,
и Волността, и Обичта…

От плът съм
и съм част от Космоса
(и всички „но“ на „и“ да станат)

– подобно нему, ней
и теб.

Ни в ръкав, но (може би) в К(а)лин…

На лошите места

<2003-07-07>

И щом те сграбчи за гръкляна,
задърпа сетния ти дъх
Мракът,
запей
и го помилвай.

Увива се по космите ти,
пълзи нагоре по крака ти
кръвопресичаща ръка…
Танцувай с нея!

И дърпат ризата ти,
впиват се в месата ти
недобротворни ветрове…
Погъделичкай ги!
Духни им под опашката!

Пламтят злотлели пламъчета.
Приближават те…
Огрей светулките с усмивка!

Усещаш нейде из недрата си
гърчавещо се,
плужекско,
вътреизяждащо
създание от филм…
Изсмей го!

И щом се натанцуваш-
налудуваш,
напееш
и насмееш,
ела с приятели:
да потанцувате,
да се посмеете
— да пренесете себе си
навън,
а не обратно.

Continue reading →

Приятели:

„Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си… или поне един свой (мой! наш!) глас:

Continue reading →