The Imaginary: 011

<2003-05-28>

“I have seen you as a Poet and I have seen you as a Warrior. How are you … as a man?”

“Untried.”

We laugh, she and I. Then, seriously, “Gentle ….”

Nay, that’s too serious; I’ve even lowered my eyes involuntarily. I raise them and add, with a smile, “So gentle, in fact, that you may hug me like a brother. And that may stop you from going further ….”

Now it’s her turn to practice eye-lowering.

“Like a brother ….”, almost inaudibly.

I hesitate for a moment, swaying to and fro—there’s still distance between us, she, and I; and even hugging unicorns cannot get rid of certain kinds of shyness, all at once. Then I cross the distance and hug her. Like a brother.

(Boy, wouldn’t she hate me for this, one day ….

… Hate me … will she?……………)

P.S. Of course, this goes nowhere near saying how I am as a man. 🙂

Въображаемите: 011

<2003-08-03~12-17>

– Виждала съм те като Поет, виждала съм те и като Воин. Какъв си… като мъж?

– Неизпитан.

Разсмиваме се, тя и аз. Сетне, сериозно:

– Нежен…

Не, това е твърде сериозно; дори неволно съм навел очи. Вдигам ги и добавям, с усмивка:

– Толкова нежен всъщност, че може да ме прегърнеш като брат. А това може да те спре да продължиш по-нататък…

Неин ред е да се упражнява в окосвеждане.

– Като брат… – едва чуто.

Поколебавам се за момент, полюлявайки се напред-назад – все още има разстояние помежду ни, нея, и мен; и дори прегръщането на еднорози* не може да те избави от някои видове стеснителност, от първия път. Сетне преодолявам разстоянието и я прегръщам. Като брат.

(Леле, как ще ме мрази за това някой ден…

… Ще ме мрази… дали?……………)

((Разбира се, това ни най-малко не казва какъв съм като мъж. :))

* Препратката е към Seven Nights with the Sea – бел. на тълкувателя