Когато потърсвам приятелката си пак, лицето ѝ изглежда напълно спокойно. И… непознато. Такава не съм я виждал преди; с такива очи не е гледала към мен досега. А през мен не е гледала… никога.
Някой – трябва да е Юна, макар да не виждам устните ѝ да се разтварят – казва:
– Идва промяна.
(Още.)
Приятели, читатели, действащи и търсещи хора (:
Представяме ви новата ни задружна история:
Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна
Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре. Всеки сам не може да му устои. Не може.
(Още.)
Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.
– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…
(Още.)
В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.
Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.
– Първата точка в дневния им ред беше малко неловка. Едно момиче – от Пловдивския университет, май – го бяха засекли… защото точно тогава БСП и ДПС бяха докарали с влакове, автобуси и както се бъзикаше някой „а следващия път – и самолетите на БСП и ДПС, и параходите им… а по-следващия – телепортаторите им“… Та бяха докарали – не се разбра колко човека, двайсет хиляди ли бяха, имаха ли трийсет хиляди. И едно от момичетата, което е към окупаторите, други младежи я били забелязали, че е на митинга на БСП и ДПС. И хората не я познаваха. Нямаше никой, който да може да гарантира за нея. Тя обясни, че нейната цел е била да направи записи с някакво устройство, на които митингуващите обясняват, че са взели пари, за да са на митинга на БСП и ДПС. И каза, че ги е пратила на някакъв човек, който до няколко дена трябва да ги публикува някъде.
Един от студентите… по принцип доста толерантна беше атмосферата, тия, които се изказваха… но един от хората – от Бургаския свободен – каза, че според него е абсолютно очевидно, че няма никакви записи, и след тия два-три дена ще си проличи дали е така или не. Но, първо, че няма смисъл от самото действие, ако е вярно: да се прави компромат с такъв запис. Защото това е играта на другите. Почнеш ли да я играеш, ставаш и ти като тях. А те, Ранобудните, са се събрали, за да променят морала. И съответно разчитат да бъдат честни и открити в действията си.
(Още.)
„Промяна“ се разпространява безплатно, като електронен (HTML или FB2) файл, без дигитални защити. За да ви я изпратим, поискайте си новото издание от Човешката библиотека.
Внимание: Тъй като всеки текст с краен брой знаци неминуемо изрязва части от истините, подготвили сме и „разширена версия“ на „Промяна“. Тя включва архив на дискусии в различни форуми, блогове и медии – няколкостотин страници текст, над 1000, ако проследите и линковете, – послужили като основа на някои от нишките в книгата. Ако я искате, споменете го в мейла.
Внимание 2: Тъй като онлайн общуването в България си има специфики, препоръчваме „разширената версия“ само на читатели със здрави сърца, калени нерви и всепомитащо чувство за хумор. Ако бяхме някакви други хора, тук щяхме да сложим disclaimer, започващ с „Не поемаме отговорност за телесните и психическите поражения, причинени от приема на…“. Но понеже не сме, само ви се усмихваме – ей така:
– Веднъж попаднах – включва се Вейр – на един псевдопротест, на който не трябваше да попадам. Тогава аз леко се вмъкнах, защото ми стана любопитно какво точно става и защото имаше много полицаи, наистина много – три пъти повече от протестиращите, които бяха към 50 души. Никой от тях според мен не беше българин.
Пауза.
– Колко е деликатна – не се сдържам аз.
Смеем се.
– Не искам да обидя никого…
– Така…
– Мисля, че имаше две-три баби, които всъщност бяха българки.
– Това да не е на НДК било?
– Не, не беше на НДК, беше до църквата.
– Ааа! Понякога едната стратегия беше да се правят протести до „Александър Невски“.
– Да. И биеха някакви тъпани…
– За да не може да стигнат другите протестиращи.
– … все едно бяха на сватба или нещо такова. И аз просто наблюдавах и се чудех: защо полицаите са 3-4 пъти повече от тях? На всичкото отгоре, полицаите дойдоха и ми казаха да се махам.
– На тебе?
– Да! Това не ми се е случвало на никой от предишните протести.
– Явно си имала леко престъпна външност – предполага Лъч.
– Да – смея се, – може би са имали знаци, може би не си влизала в категориите поканени.
– Така е…
– Ама как ти го казаха, да се махаш?
– Ами ето така: казаха ми, моля отидете на съседната улица, оттук не се преминава.
– И ти: ама аз искам да протестирам…
Смеем се.
– Не, аз вече бях видяла достатъчно и имах намерението да си ходя.
– Трябва да си направим експеримент – обаждам се, – ако пак има такива протести по-нататък, да кажем: ние идваме за протеста. Идваме да подкрепяме. Дали ще ни спрат.
– Така е. Но всъщност аз като го разгледах тоя протест от всички страни, и стигнах до извода, че съм… неособено приятно впечатлена.
– Лъче, това си го отбележи.
– Всъщност е много лесно да се вмъкнеш в такъв протест – парира ме Лъч. – Просто изглеждаш неориентиран, не знаеш точно защо си там, и казваш, че идваш да подкрепяш. Не довършваш – ще ме довърши Лъч – какво подкрепяш, и гледаш така – цъкли се Лъч, – и почваш да размахваш някакво знаме, без значение с какъв цвят…
– Всъщност даже не помня те дали имаха знамена. Имаха тъпани само.
– Е, значи, без знаме. Още по-лесно.
– Ааа, напротив. Може би трябва с тъпан да отидеш.
– А, ето това те е…
– По това може да ги познават.
– На следващия протест – обобщава Вейр – си носете по един тъпан.
Макар „Промяна“ да се разпространява безплатно, вие може да подкрепите усилията ни (общо девет месеца подготовка, няколкостотин часа разговори на живо, печатане, редакции и вихрушки имейли), като:
- споделите с нас отзивите или въпросите си;
- споделите с приятели текста – и ги насочите към ЧоБи;
- дарите на гражданските организации и каузи, които подкрепяме. (Възможно е да допълваме списъка. 🙂 )
Променящо четене! 🙂
– Ами ти не можеш, ако не комуникираш с всички страни, да разбереш кое е правилното. Не можеш да кажеш на всяко нещо: това е черно, това е бяло, и да се откажеш. Защо Рум бил отишъл в Брюксел? Защо говорил с тоя и с оня? Защо в Софийския е влязъл американският посланик? Защо… не знам си какво. Ами… добре, ама в действителност ти не можеш да му забраниш на тоя човек да дойде и да ти говори. Но не си задължен да го слушаш и да приемаш неговата гледна точка. Ама не ти пречи и да говориш с него.
Да, може и да ти повлияе някак, обаче, ако се затвориш в една кутия, по никакъв начин няма да помогнеш на никого. Да отхвърлиш всичко около теб и всичко, което светът ти предоставя, и да кажеш: не, това, дето ми е в главата, то си си е. Това, дето ти е в главата, може да стои там от десетгодишен и да смяташ, че светът е такъв. Ама в действителност нещата стават с опознаване. Както и с четене, с комуникация. И… и не знам.
– Да видиш всичките страни на нещата – казва Мая.
– Та това беше хубавото: комуникацията я имаше. Много хора дойдоха… Разбираш кои са, един вид, бъдещите лидери на България – или въобще хора, които смятат да останат в България да правят нещо.
– То това беше целта на цялата окупация – добавя Мая. – Да събереш всичките хора на едно място и оттам нататъка вече… да се поддържа връзка.
– А тая връзка – питам – с хората от другите градове пази ли се под някаква форма? Пишат ли си още?
– Най-вероятно – казва Мая.
– Нямам никаква идея – отбелязва Ани. – Просто… не сме се виждали, всичко е много затворено, всеки си е влязъл в неговия филм и нямаме време да проверяваме как вървят нещата.
– Другото е, че хората, които се занимават с това, завършват и всеки си има негови лични драми…
– Които няма как да се оставят за в бъдеще.
– Тоест – размишлявам – може да има един… инкубационен период сега, в прехода от университета към – иронизирам – „живота“, и след това трябва да видим. Примерно след две-три години, когато тия хора си стъпят на краката, какво ще направят. Дали пак ще потърсят контакта помежду си.
– Да – допуска Мая.
– Е… поне вие сте видели, че ако не се положат усилия да потърсиш другите и да разбереш какво се случва с тях, от само себе си не стават…
– Да.
– Така е.
– … тия мрежови дейности. Трябва да си имаш перо „време“ за…
– … това, да.
– … издирване на хората. За, дето се казва, посвещаване на техните проблеми. Защото оставиш ли се само с твоите, става това, което Ани каза – за кутията, в която си само ти.
Това го виждам във всякакви общности. Нещата работят, когато се опиташ да влезеш във филма на другите. Когато се опитваш да седиш само в твоя филм…
(Още?)
Pingback: Калин М. Ненов
Нови откъси от „Промяна“, По-желаване и поръчки (до 17.01.2015)
Нов откъс от „Промяна“, По-желаване и поръчки (до 12.01.2015)
Нов откъс от „Промяна“, По-желаване, поръчки – и предложения за корица (до 12.01.2015)
Нов откъс от „Промяна“, По-желаване и поръчки (до 12.01.2015)
Нов откъс от „Промяна“, По-желаване и поръчки (до 12.01.2015)
Нов откъс от „Промяна“, По-желаване и поръчки (до 12.01.2015)
До 21.12.: търсим корица на „Промяна“ + интервю по „Хоризонт“
Pingback: Представяне на нови книги: антологията „За спасяването на света“, сборникът „Пентаграм“ на Атанас П. Славов и романът „Песента на ханджи
Нов откъс от „Промяна“ + звукозапис от разговора на 03.11.2014
03.11.2014: разговор за книгата (заповядайте! 🙂 ) + нов откъс
Нов откъс от „Промяна“
Нов откъс от „Промяна“
Нов откъс от „Промяна“
Нов откъс от „Промяна“
Нов откъс от „Промяна“
ВНИМАНИЕ! Първото представяне на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ ще бъде в 18 часа на 14 септември, в градинката пред Кристал (София), като част от гражданския фестивал „Бъди промяната“.
Вход свободен. Заповядайте да попразнуваме. 🙂
Звукозапис от първото представяне на „Промяна“