Ако някога наистина, наистина съм искал да кажа „Без коментар“ и със усмивка, тук ще е…

Последният анализ

(Или: Как се общува с К.)

<2003-07-08~09>

(Творците
да не го четат.)

Да вземем нещо по-непретенциозно:

– Кажи ми, о, Смърт…
– Вселената не познава такова нещо като Смъртта, човече. Тя е творение на твоето болно – и (сети се за скелетите, черепите, косите) несъмнено бедно – въображение.
– Що си ти, тогава?
– Измислица и съновидение, както би казал Енде… Икона за молитвите на вашите псевдоготи и олтар за мисловните им жертвоприношения. Архетип, на който да посветиш прекрасни легенди и ужасни истории. И върховният събеседник за философски проникновен дискурс… Сега си разплети очите и задай питанието свое.
– Ами… това до голяма степен отговаря на въпроса ми… Вече се чувствам много по-спокоен и сигурен…
– А чувстваш ли се по-щастлив, по-готов да взимаш и даваш щастие в тоя твой живот? Защото ако ли не, значи си носил погрешен въпрос… Не е нужно да ми отговаряш веднага – ще те навестявам отново (и отново) да те изпитам.

(Въображаемите: 032)

– Кажи ми, о, Смърт…

Директно въведение
и в темата, и в тона.

– Вселената […]

Ех, прекрасната Вселена!

– Вселената не познава такова нещо като Смъртта, човече.

Космологическа
идеология.
Приемаш я,
или не я приемаш.

Тя е творение […]

Човекът е творец
по подразбиране.

болно […] въображение

В моя речник „болен“ означава
страдащ, самнаказващ се.
Ако си английскоговорящ,
повече ще разбереш от
тук
(Обещавам да го преведа
най-скоро… И за мен е важно.)

[…] и (сети се за скелетите, черепите, косите) несъмнено бедно – въображение […]

Ами кажете ми –
нима не е елементарно?
Какво е скелетът освен
остатъка от материалната обвивка?
Елементарно… Все едно
материя е цялото ни съществуване.
(Което ме подсеща
за най-пресните теории
във физиката:
съзнание във всеки атом,
енергийоматерия,
всецяло подчинена
на преноса на информацията…
Ей! Да не би пък
мисията на човечеството
да е създаване
на Интернет?!……^_^)

Тя е творение на твоето болно – и (сети се за скелетите, черепите, косите) несъмнено бедно – въображение.

А мислили ли сте си
що е разхищение
така да ползваш своето
Въображение?

– Що си ти, тогава?

Пак
забележете тона.

– Кажи ми, о, Смърт…
– Вселената не познава такова нещо като Смъртта, човече. Тя е творение на твоето болно – и (сети се за скелетите, черепите, косите) несъмнено бедно – въображение.
– Що си ти, тогава?

Резонен е въпросът:
кой е събеседник?

– Измислица и съновидение, както би казал Енде…

Михаел Енде.
„Приказка без край“.
(Не сте ли я прочели още?)
От вътрешноразтърсващ диалог
между Атрею и Атрейубиеца.

Икона за молитвите

Това си е буквално.

псевдоготи

С качулката, със шиповете,
с обърнатата пентаграма…
(Понякога се чудя
колко души
съзнават смисъла
на Дух?
И колко души
от съзнаващите
съзнават всуето
на възприятието си?)

мисловните им жертвоприношения

Мисловни ми! Ума си жертват…

Архетип

И още –
Изначало, Първообраз.

прекрасни легенди и ужасни истории

Тук скритото намигване
е тук.

дискурс

Ех, психологийо… Ех, чуждици…

И върховният събеседник за философски проникновен дискурс…

Ми да!
Кой друг би знаел повече
за смисъла
в живот и смърт?
С кой друг да си поговориш?

Сега си разплети очите

То и аз като чета
предишните три изречения,
започвам да се сплитам…

задай питанието свое

Тук събеседникът
припомня правилния тон
на събеседника си.
(В оригинал
е дваж по-яко…
Жалко, че
не съм научил българските архаизми…)

Ами…

Забележете смяната на тона:
с „Тогава що си ти?“ сравнете… =)

[…] отговаря на въпроса ми […]

Интересното е,
че авторът не може да си спомни
първоначалния въпрос… =)
(Прекрасно! Превъзходно!
Фуга за запълване
не само за читателя,
а и за мен…)

Вече се чувствам много по-спокоен и сигурен…

Така се чувства.

А чувстваш ли се по-щастлив, по-готов да взимаш и даваш щастие

Що значи щастието?
Колко вземане
и колко даване?

в тоя твой живот

Във тоя твой живот.

значи си носил погрешен въпрос

Тези истинските въпроси
ги носим, нали?
Поставяме си ги
пак и пак, и отново…

погрешен въпрос

Всъщност погрешни въпроси няма.
Има себеограничаващи –
това (май) съм имал предвид.
(Подсеща ме „маят“:
не абсолютизирайте
нито едно тълкувание.
Дайте ми своите.
Никой от нас не обхваща
Космическите причини,
най-малкото заради материалния мозък;
затуй всяка причина е ценна,
макар и непълна
по дефиниция…)

да те изпитам

Не „да те питам“.
(Забавното е,
че във оригинала
двусмислието е двояко:
<да, да> два пъти по-яко. =)
… И в контекста на
„– Кажи ми, о, Смърт…
– Вселената не познава …“:
кой е изпитващият?
Кой – посетителят?

– Кажи ми, о, Смърт…
– Вселената не познава такова нещо като Смъртта, човече. Тя е творение на твоето болно – и (сети се за скелетите, черепите, косите) несъмнено бедно – въображение.
– Що си ти, тогава?
– Измислица и съновидение, както би казал Енде… Икона за молитвите на вашите псевдоготи и олтар за мисловните им жертвоприношения. Архетип, на който да посветиш прекрасни легенди и ужасни истории. И върховният събеседник за философски проникновен дискурс… Сега си разплети очите и задай питанието свое.
– Ами… това до голяма степен отговаря на въпроса ми… Вече се чувствам много по-спокоен и сигурен…
– А чувстваш ли се по-щастлив, по-готов да взимаш и даваш щастие в тоя твой живот? Защото ако ли не, значи си носил погрешен въпрос… Не е нужно да ми отговаряш веднага – ще те навестявам отново (и отново) да те изпитам.

Цялото беше вдъхновено
-предизвикано
от „Изповед“ на Катя Тодорова.
Ако пътувате към Пловдив,
елате ми на гости
да ви я покажа.

… Да, всяко късче
начало е на разговор.
Намират ли ти се
две седмици
да поприказваме?