Есенната ми пролет
Тя ме спохожда с походка спокойна,
с унесна песен, с утро на рог.
Стъпките мои стихва гальовно.
Стихове буди в овраг дълбок.
Смисъл съшива в случайните рими.
Слово смирява в свенливия здрач.
Плавно се плъзва по плетки незрими.
(И не ме юрка към края трепач.)
Носи ме нежно: сам мъх от топола.
Мие ме меко с магически дъжд.
Вече я виждам… О, Господи – гола!
… Края!… За края се дръж!