Да наченем новата година подобаващо… 😀
Виждали ли сте последната страница на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“?
– Како Юне! Какичко!
– Слушам, Сашенце.
– Как се раждат децата?
– …
– Слушам, какичко!
Това е началото на „Приказки за Юнаци и злодеи: образователна“. После продължава:
– Как… се раждат… децата?
– Да!
„С щъркелите. Птичките. Пчеличките. Много си малък да питаш. Твърде уморена съм, за да ти обясня. Пей… къде си ми, Пеяне?“
– Какичко? Какво ти има? Нещо тъжна ми изглеждаш.
– Ами. Просто бях потънала в работа… в други работи, слънчице. Трябваше ми време да превключа. Та… първо, ти знаеш ли вече нещо за децата – как се раждат?
– Нищо, какичко. Знам за драконите и за елфите, и за голямата война, която идва. Но за себе си, как съм се появил тук, нищичко не помня. Странно е… Сякаш в света ми има дупка.
– Ясно. С другите деца говорили ли сте си за това?
– Не сме. А и те не знаят много работи. Повечето пъти, като питам нещо, гледат ме все едно съм паднал от небето.
– Предполагам.
– Но са ми приятели в игрите. И ми дават да играя ангел. Или змей.
– А на майки и татковци играли ли сте си? Чичо врач?
– Не. Може ли да се играе на това? Не звучи много… юначеско.
– Юначеско става само ако го играеш с всички сили. Дълго време, без да се отказваш…
– Какичко, защо мълчиш? Искам да ми кажеш за децата!
– Хайде да се поразходим. Да си проветря главата малко.
После? Нека видим, после…
Честита и мечтаеща, и сбъдваща (раждаща :D) 2015-а!