Редакторски: Из „Непоискано добро“

Из „Непоискано добро

Светлини сред сенките

Начална версия

(вече минала през няколко вътрешни редакции от авторите и първия редактор)

Тя потърси съзнанието на Етиен. Беше се прочистило. Сега приличаше на есенно море в спокоен ден.

“Какво знам аз за морето?!”

Сравненията с природата изплуваха по-скоро от заряда на съзнанието.

“Етиен е чист, като света отвън… Той е като космоса, както аз си представям космоса.”

Тя скочи от леглото и реши, че ще отиде на площада. Можеше да направи така, че Етиен да не я забележи.

“А ако ме види Лестад или разбере… Все пак, имам мисия. Трябва да държа Етиен под наблюдение.”

Прииска ѝ се да се обади на Тони. После се отказа. Баща ѝ извика след нея, когато излизаше.

“Или ми се стори?… Ще почакаш! Капитан Лестад ми е поставил задача. Колко удобно!”

Докато вървеше в платното за пешеходци, се чудеше дали Етиен би одобрил мислите ѝ. Той беше прям. Отстояваше идеите си, без да плете мрежи. А тя се криеше от всички. Боеше се да не разберат колко е уязвима.

“Затова се случи всичк. Дел умря… Тя падна в онзи капан заради мен. Етиен не може да го разбере, защото не знае… не може да проумее, че ако беше оживяла… Аракси, този изрод, ѝ направи услуга. Да живееш с шина цял живот…”

Леона спря. Беше се задъхала и усещаше дланите си потни от напрежение. Осъзнаваше ли Етиен колко е опасна?

“Още съм дете, но сякаш никога не съм била… Винаги са ми вярвали. Винаги съм ги лъгала… Всички!”

Не знаеше дали може да живее по друг начин. Вече бе свикнала да казва това, което реши на момента. Истината сякаш не я интересуваше.

“Етиен! Само пред теб… само на теб казах. Не знам защо. Не мога да те излъжа нито веднъж.”

Изплаши се. Беше отишла сама, почти в края на сектора и трябваше да се върне обратно, за да излезе на площада.

Смислова редакция

Тя потърси съзнанието на Етиен. Беше се прочистило. Сега приличаше на есенно море в спокоен ден.

“Какво знам аз за морето?!”

Сравненията с природата изплуваха по-скоро от заряда на съзнанието.

“Етиен е чист, като света отвън… Той е като космоса, както аз си представям космоса.”

Тя скочи от леглото и реши, че ще отиде на площада. Можеше да направи така, че Етиен да не я забележи<по-конкретно? какво ще направи?>.

“А ако ме види Лестад или разбере… Все пак, имам мисия. Трябва да държа Етиен под наблюдение.”

Прииска ѝ се да се обади на Тони. После се отказа. Баща ѝ извика след нея, когато излизаше.

“Или ми се стори?… Ще почакаш! Капитан Лестад ми е поставил задача. Колко удобно!”

Докато вървеше в платното за пешеходци, се чудеше дали Етиен би одобрил мислите ѝ. Той беше прям. Отстояваше идеите си, без да плете мрежи. А тя се криеше от всички. Боеше се да не разберат колко е уязвима.

“Затова<губи ми се връзката – заради кое? Може би уязвимостта не е основното, заради което Лео се крие? Още повече, че сме казали, че Етиен не „плете мрежи“, а после му противопоставяме Леона… излиза, че тя плете. Потвърждават го й следващите й мисли. Тук има мегдан за пренаписване.> се случи всичк. Дел умря… Тя падна в онзи капан заради мен. Етиен не може да го разбере, защото не знае… не може да проумее, че ако беше оживяла… Аракси, този изрод, ѝ направи услуга. Да живееш с шина цял живот…”

Леона спря. Беше се задъхала и усещаше дланите си потни от напрежение. Осъзнаваше ли Етиен колко е опасна?

“Още съм дете, но сякаш никога не съм била… Винаги са ми вярвали. Винаги съм ги лъгала… Всички!”

Не знаеше дали може да живее по друг начин. Вече бе свикнала да казва това, което реши на момента. Истината сякаш не я интересуваше.

“Етиен! Само пред теб… само на теб казах. Не знам защо. Не мога да те излъжа нито веднъж.”

Изплаши се. Беше отишла сама<не виждам връзката – може би „Унесена в мислите си, бе стигнала края на сектора“?>, почти в края на сектора и трябваше да се върне обратно, за да излезе на площада.

Структурна редакция

Тя потърси съзнанието на Етиен. Беше се прочистило. Сега приличаше на есенно море в спокоен ден.

“Какво знам аз за морето?!”

Сравненията с природата изплуваха по-скоро от заряда на съзнанието.->Откъде й идваха тези сравнения? Тя знаеше толкова малко за природата – истинската природа. Нима все пак носеше частица от нея вътре в себе си?<сигурно може и по-леко/живо>

“Етиен е чист, като света отвън… Той е като космоса, както аз си представям космоса.”

Тя скочи от леглото и реши, че ще отиде на площада. Можеше да направи така, че Етиен да не я забележи, искаше просто да е там.

“А ако ме види Лестад или разбере… Е, нали имам мисия. Трябва да държа Етиен под наблюдение.”

Прииска ѝ се да се обади на Тони. После се отказа. Баща й извика след нея, когато излизаше.

“Или ми се стори?… Ще почакаш! Капитан Лестад ми е поставил задача. Колко удобно!”

Докато вървеше в платното за пешеходци, се чудеше дали Етиен би одобрил мислите й. Той беше прям. Отстояваше идеите си, без да плете мрежи. А тя се криеше от всички.

„Постоянно си измислям… правя каквото ми хрумне. Не мога да спра. Затова се случи всичко. Дел умря… Тя падна в онзи капан заради мен. Етиен не може да го разбере, защото не знае… не може да проумее, че ако беше оживяла… Аракси, този изрод, й направи услуга. Да живееш с шина цял живот…”

Леона спря. Беше се задъхала и усещаше дланите си потни от напрежение/, а дланите ѝ бяха потни от напрежение/лепнеха от пот<по-ПНК („показвай, не казвай“)>. Осъзнаваше ли Етиен колко е опасна?

“Още съм дете, но сякаш никога не съм била… Винаги са ми вярвали. Винаги съм ги лъгала… Всички!”

Не знаеше дали може да живее по друг начин.

<Доста от обобщенията в тая секция подлежат на ПНК или ОПС („опрости, пръсни, съкрати“) – всъщност много вече сме ги видели в репликите и действията на Лео. Приемам обаче, че сцената отразява самовглъбен размисъл – вътрешен монолог, който околният свят не може да наруши. Затова могат да си останат и така. Не мога обаче да преценя дали читателите няма да скучаят – може да помолите двама-трима странични човека да изчетат тази и предната секция и да си кажат дали двете сцени се различават откъм увлекателност. Ако тази им идва осезаемо по-скучна – едно решение е да разчупим още мислите на Лео.>

“Етиен! Само пред теб… само на теб казах. Не знам защо. Не мога да те излъжа нито веднъж.”

Унесена в мислите си, бе стигнала края на сектора и трябваше да се върне обратно, за да излезе на площада.->Обърна се и тръгна назад, към площада.

Стилова редакция

Тя потърси съзнанието на Етиен. Беше се прочистило. Сега приличаше на есенно море в спокоен ден.

…<мъничък трик – многоточието в началото на мисъл/реплика създава усещане за по-здрава връзка с предната мисъл (в случая – образът на есенното море)> Какво знам аз за морето?!”

Откъде й идваха тези сравнения? Тя едва познаваше природата – истинската природа. Нима все пак носеше частица от нея вътре в себе си?

“Етиен е чист, като света отвън… Той е като космоса, както аз си представям космоса.”

Тя скочи от леглото и реши, че ще отиде на площада. Можеше да направи така, че Етиен да не я забележи, искаше просто да е там.

“А ако ме види Лестад или разбере… Е, нали имам мисия. Трябва да държа Етиен под наблюдение.”

Прииска ѝ се да се обади на Тони. После се отказа. Баща й извика след нея/подире й, когато излизаше.

“Или ми се стори?… Ще почакаш! Капитан Лестад ми е поставил задача. Колко удобно!”

Докато вървеше в платното за пешеходци, се чудеше дали Етиен би одобрил мислите й. Той беше прям. Отстояваше идеите си, без да плете мрежи. А тя се криеше от всички.

„Постоянно си измислям… правя каквото ми хрумне. Не мога да спра. Затова се случи всичко. Дел умря… Тя падна в онзи капан заради мен. Етиен не може да го разбере, защото не знае… не може да проумее, че ако беше оживяла… Аракси, този изрод, й направи услуга. Да живееш с шина цял живот…”

Леона спря. Беше се задъхала/Дишаше тежко, а дланите й бяха потни. Осъзнаваше ли Етиен колко е опасна?

“Още съм дете, но сякаш никога не съм била… Винаги са ми вярвали. Винаги съм ги лъгала… Всички!”

Не знаеше дали може да живее по друг начин.

“Етиен! Само пред теб… само на теб казах. Не знам защо. Не мога да те излъжа нито веднъж.”

Унесена в мислите си, бе стигнала края на сектора. Обърна се и тръгна назад, към площада.

Окончателна версия

Тя потърси съзнанието на Етиен. Беше се прочистило. Сега приличаше на есенно море в спокоен ден.

„… Какво знам аз за морето?!“

Откъде ù идваха тези сравнения? Тя едва познаваше природата – истинската природа. Нима все пак носеше частица от нея вътре в себе си?

„Етиен е чист, като света отвън… Той е като космоса, както аз си представям космоса.“

Тя скочи от леглото и реши, че ще отиде на площада. Можеше да направи така, че Етиен да не я забележи, искаше просто да е там.

„А ако ме види Лестад или разбере… Е, нали имам мисия. Трябва да държа Етиен под наблюдение.“

Прииска ù се да се обади на Тони. После се отказа. Баща ù извика подире ù, когато излизаше.

„Или ми се стори?… Ще почакаш! Капитан Лестад ми е поставил задача. Колко удобно!“

Докато вървеше в платното за пешеходци, се чудеше дали Етиен би одобрил мислите ù. Той беше прям. Отстояваше идеите си, без да плете мрежи. А тя се криеше от всички.

„Постоянно си измислям… правя каквото ми хрумне. Не мога да спра. Затова се случи всичко. Дел умря… Тя падна в онзи капан заради мен. Етиен не може да го разбере, защото не знае… не може да проумее, че ако беше оживяла… Аракси, този изрод, ù направи услуга. Да живееш с шина цял живот…“

Леона спря. Дишаше тежко, а дланите ù бяха потни. Осъзнаваше ли Етиен колко е опасна?

„Още съм дете, но сякаш никога не съм била… Винаги са ми вярвали. Винаги съм ги лъгала… Всички!“

Не знаеше дали може да живее по друг начин.

„Етиен! Само пред теб… само на теб казах. Не знам защо. Не мога да те излъжа нито веднъж.“

Унесена в мислите си, бе стигнала края на сектора. Обърна се и тръгна назад, към площада.

Използваният откъс е взет от романа „Непоискано добро“ на клуб „Светлини сред сенките“, издание от ноември 2012-а.

Горните редакции са отчасти преподредени, за да илюстрират по-добре трите етапа, на които оглеждам един текст. (В практиката смисловото, структурното и стиловото оглаждане често се преплитат в една и съща редакция или отнемат повече от три прочита.) Те демонстрират част от заниманията ни по време на писателските работилници. Следващата писателска работилница е в началото на януари във Велинград и ще бъде посветена предимно на такива редакции.

2 thoughts on “Редакторски: Из „Непоискано добро“

  1. Pingback: Редакторски: Из „Непоискано добро II“ | Калин М. Ненов

  2. Pingback: Човешката библиотека » Каним ви на: Писателска работилница, 03.-06.01.2013, Велинград

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *