Редакторски: Из „Непоискано добро II“

Из „Непоискано добро II

Светлини сред сенките

Начална версия

(вече минала през няколко вътрешни редакции от авторите и първия редактор)

“Етиен!”
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това е било.
Леона стисна ръката на Етиен. Двамата се втурнаха по посока на площадката. Някой стреля по тях. После втори и трети път.
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас. Миналото нахлуваше в съзнанието й. Видя тъмния силует на кораба да се завърта пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
“Добре съм!” – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите й потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Беше подобна на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона й се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това беше същият.
– Пораснала си. – Гласът му се пречупи и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
“Той се вълнува, почти колкото мен.”
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето й. Усещаше как се схваща долната й челюст, а очите й се премрежват.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
“Станал си мъж, Етиен.” – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото й, докато я притискаше по-силно.
“Прекрасен, истински мъж!” – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
“Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.”
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата й. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?

Първа редакция

“Етиен!”
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това е било.<? Кой го казва това? Какво значи “това е било”?>
– Хайде!
Леона стисна ръката на Етиен. Двамата се втурнаха по посока на площадката. Някой стреля по тях. После втори и трети път.
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас. Миналото нахлуваше в съзнанието й. Видя тъмния силует на кораба да се завърта пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
“Добре съм!” – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите й потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Беше подобна на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона й се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това беше същият.
– Пораснала си. – Гласът му се пречупи и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
“Той се вълнува, почти колкото мен.”
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето й. Усещаше как се схваща долната й челюст, а очите й се премрежват.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
“Станал си мъж, Етиен.” – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото й, докато я притискаше по-силно.
“Прекрасен, истински мъж!” – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
“Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.”
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата й. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?
<:DDD
… Но цялата сцена може да спечели от още малко ЕКО (елиминирай клишетата, оживи): представях си по-бурни реакции при такава среща.
П.П. Хахаха… видях защо е така, в следващата сцена. Нека остане. :)>

Втора редакция

“Етиен!”
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това е било, значи.– отрони Марко.<? Кой го казва това? Какво значи “това е било”? Изпускане на Мери, че марко знае за тях или се сеща.>
– Хайде!
Леона стисна ръката на Етиен. Двамата се втурнаха по посока на площадката. Някой стреля по тях. После втори и трети път.
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас. Миналото нахлуваше в съзнанието й. Видя тъмния силует на кораба да се завърта пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
“Добре съм!” – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите й потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Беше подобна на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона й се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това беше същият.
– Пораснала си. – Гласът му се пречупи и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
“Той се вълнува, почти колкото мен.”
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето й. Усещаше как се схваща долната й челюст, а очите й се премрежват.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
“Станал си мъж, Етиен.” – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото й, докато я притискаше по-силно.
“Прекрасен, истински мъж!” – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
“Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.”
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата й. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?

Трета редакция

“Етиен!”
<Хм. Тук ми липсва визуален щрих от появата на Етиен – преди Лео да стисне ръката му.>
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това било, значи – отрони Марко.
– Хайде!
Леона стисна ръката на Етиен. Двамата се втурнаха по посока на площадката. Някой стреля по тях. После втори и трети път.
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас... Миналото нахлуваше в съзнанието й. Видя тТъмният силует на кораба да се завъртая<По-леко и изящно – нали така?> пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
“Добре съм!” – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите й потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Беше подобна->Приличаше на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона й се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това беше същият.
– Пораснала си. – Гласът му пресекна/се пречупи и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
“Той се вълнува, почти колкото мен.”
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето й. Усещаше<НБ!> как се схваща долната й челюст, а очите й се премрежват.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
“Станал си мъж, Етиен.” – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото й, докато я притискаше по-силно.
“Прекрасен, истински мъж!” – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
“Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.”
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата й. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?

Четвърта редакция

“Етиен!”
<Хм. Тук ми липсва визуален щрих от появата на Етиен – преди Лео да стисне ръката му. Тя не стиска неговата ръка, а онзи с когото се бореше я стисна. Тук говори на Етиен по телепатия. Нещо не разбрахме къде трябва да се допълни.>
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това било, значи – отрони Марко.
– Хайде!
Леона стисна ръката на Етиен.<Ето преди това: КОГА Леона се оказа при Етиен?> Двамата се втурнаха по посока на площадката. Някой стреля по тях. После втори и трети път.
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас… Миналото нахлуваше в съзнанието й. Тъмният силует на кораба се завъртя пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
“Добре съм!” – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите й потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Приличаше на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона й се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това – същият.
– Пораснала си. – Гласът му пресекна и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
“Той се вълнува, почти колкото мен.”
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето й. Долната й челюст се схвана, очите й се премрежиха.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
“Станал си мъж, Етиен.” – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото й, докато я притискаше по-силно.
“Прекрасен, истински мъж!” – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
“Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.”
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата й. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?

Пета редакция

“Етиен!”
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това било, значи – отрони Марко.
– Хайде!
Леона изтича до Етиен и. Сстисна ръката му. Двамата се втурнаха по посока накъм площадката. Някой стреля по тях. После втори и трети път.->После втори път, трети…
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас… Миналото нахлуваше в съзнанието й. Тъмният силует на кораба се завъртя пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
“Добре съм!” – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите й потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Приличаше на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона й се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това – същият.
– Пораснала си. – Гласът му пресекна и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
“Той се вълнува, почти колкото мен.”
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето й. Долната й челюст се схвана, очите й се премрежиха.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
“Станал си мъж, Етиен.” – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото й, докато я притискаше по-силно.
“Прекрасен, истински мъж!” – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
“Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.”
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата й. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?

Окончателна версия

„Етиен!“
– Кой е този? – викаше Рая, дърпайки Марко назад.
– Етиен Мюзи, това било, значи – отрони Марко.
– Хайде!
Леона изтича до Етиен. Стисна ръката му. Двамата се втурнаха към площадката. Някой стреля по тях. После втори път, трети…
– Нямаше да те позная, ако не те бяха хванали.
Леона се опитваше да не диша. Този глас… Миналото нахлуваше в съзнанието ѝ. Тъмният силует на кораба се завъртя пред нея. Етиен я беше понесъл на ръце. Отзад продължаваха да стрелят.
„Добре съм!“ – предаде, обвивайки ръце около шията му. Беше топъл. Пръстите ѝ потънаха в къдриците му. Тя затвори очи задълго.
– Готово, тръгваме! – каза Етиен. Леона усети пода под краката си, стъпи стабилно и отвори очи. Две непознати момичета и… Кериан Константин стояха пред нея и я гледаха с любопитство.
– Добре дошла – каза русата. Приличаше на призрак. Слаба и бледа, с очи като от стара анимация. Леона ѝ се усмихна, пое дъх и се обърна.
– Етиен… – Забеляза първо белия кичур в къдриците му. Беше променен и въпреки това – същият.
– Пораснала си. – Гласът му пресекна и Леона усети как радостта я изпълва до дъно.
„Той се вълнува, почти колкото мен.“
Тя попиваше топлината на очите му, които галеха лицето ѝ. Долната ѝ челюст се схвана, очите ѝ се премрежиха.
– Красива си. Повече, отколкото можех да си представя.
Тя плуваше в прегръдката му. Беше наедрял.
„Станал си мъж, Етиен.“ – Не намери глас в себе си, затова заговори в главата му.
– Дебел и грозен. – Той се засмя в ухото ѝ, докато я притискаше по-силно.
„Прекрасен, истински мъж!“ – настоя тя. Потъна в съзнанието му. Светлина, пробита от черни куршуми. Изправи се, притисна челото му към устните си. Беше горещо, но тя прие огъня му с цялата си същност.
„Остани така! Остани при мен, Етиен! Много дълго.“
– Вече не бързам за никъде – прошепна той. Десницата му мачкаше косата ѝ. – Успокой се! Не искаш и аз да се разрева пред Кериан Константин, нали?

Използваният откъс е от втората част на „Непоискано добро“ на клуб „Светлини сред сенките“, предстоящо издание на Човешката библиотека.

За разлика от предишния редакторски запис, тук не съм размествал и систематизирал нищо. Горните препоръки ви дават автентична представа за редакторската ми работа – както и за голяма част от заниманията ни в писателските работилници. През април продължават да текат работилнички (включително на английски език, с водещ Daniel Bensen). Ако ви е интересно, заповядайте!

One thought on “Редакторски: Из „Непоискано добро II“

  1. Брех, да му се невиди, доста редакции сме минали, а не ги усетихме този път.:)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *