Четящи приятели:

До тази неделя, 26-и, тече финалният етап от гласуването за „Книгата, която ме вдъхновява“. Има ли сред тези 30 книги от вашите – такива, с които сте дишали, туптели и расли?

Девет от финалистите са издания или Посестрими на Човешката библиотека. Ако не можете да отгатнете всичките – ориентирайте се оттук.

По-надолу искам да разкажа защо това гласуване беше и е важно за мен. За една от по-неочевидните, по-лични причини.

За да се вместя в ограничен брой думи и време, неминуемо ще опростя мозайката – причините да участваме в „Книгата, която ме вдъхновява“ бяха много. Но тази тук е изключително важна – за човека, читателя и популяризатора на четива Кал.

И тъй…

Номинацията ми на „За спасяването на света“ завършва с фразата „А идват и още“. Имам такава мечта: на всеки три години да съставяме по една антология, въплътила принципите и духа на „За спасяването“ – дом и средище за размислящите, вълнуващите, променящите истории, които родните автори искат да ни разкажат.

Посветил съм на „За спасяването“ над година от живота си: девет месеца за съставителството, още поне три за разгласа и другите съпровождащи дейности. Как ще реша дали да се посветя и на следващите?

Помагам си с един принцип: да не правя непотребни неща. Животът ни е пълен с възможности… с чудеса за сбъдване. Животът ни е ограничен. Има ли смисъл да давам там, където малцина ще вземат?

Този принцип насочва и дейностите ми в Човешката библиотека – мястото, чрез което давам най-много свободно време, ум и сърце. Например: щом виждам, че тиражите на хартиените книги се свиват все повече, че голяма част от книжарниците не си помагат с издателствата, а паразитират от тях – и тъй затрудняват още пътя на книгата до читателите… значи ще се насоча към електронни издания.

Щом забелязвам, че на мнозинството от нас ни става все по-трудно да четем един-единствен, пасивен текст дълго време – не само на по-младите, но и на зрели, опитни читатели (като Георги Малинов)… значи ще търся други форми на четене. (Visual novel?)

Обратно към „За спасяването“: Как преценявам дали тази антология е потребна? Та да се посветя и на следващите? Как решавам дали да предлагам повече преводни книги в поредицата? Дали да впрегна хъса си в изготвянето на електронно, преработено издание на „Последният еднорог“? А в следващия алманах „ФантАstika“?

Един от начините са гласувания като „Книгата, която ме вдъхновява“. Разбира се, най-ценни – най-зареждащи 🙂 – са ми отзивите, които читателите оставят. Но понеже и сам знам, че отзивът също иска вдъхновение, достатъчно ми е да гледам числата – броя гласували. Особено ако знам, че са гласували, защото наистина обичат тази книга, тя наистина ги е вдъхновила…

Моля ви! Сега, когато решавате дали и за какво да гласувате – подкрепете само онези книги, които обичате истински! Достатъчно, за да се връщате пак към тях – за препрочитане, премисляне или пре-преживяване; за да ги препоръчате на приятели…

Така помагате на такива като мен да видят какво е потребно. И да решат накъде да насочат време, ум и сърце.

Благодаря ви.

… И понеже знам, че в едно гласуване – в един-единствен момент, от многото, които образуват реката „живот“ – голяма роля играе случайността (а и анонимността), ползвам и по-трайни, по-лични пътепоказатели. Като читателските оценки и мнения в Goodreads. Ето например как са видели тамошните читатели „За спасяването на света“.

Ако искате да оставите по-траен, по-личен отпечатък, заповядайте – примерно – в Goodreads.