Приятели (:
По-долу ще откриете откъс от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени.
Тази тук е от другите. 😉
„Промяна“ може да се чете напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и Злодеи: втори“. А ако решите да опитате и тях… е, промените идват в най-различни превъплъщения. 😉
– (…) според мен трябва да се говори много за това реално на какво са подложени конете. Съвсем отделно – че конят не е създаден за езда. Не е създаден да бъде язден, не е създаден да тегли… Не казвам, че не може. Но трябва да се прави внимателно. Това е все едно аз да си нося племенниците на конче. В смисъл, аз мога – не е като да не мога, – но след известно време моето тяло почва да страда. При тях е същото. Има изследвания, които… включително има и хора, които са ги повторили, за да е сигурно, че е вярно, защото звучи ужасяващо: че след петнайсет минути езда – среден кон от средностатистически човек – след петнайсет минути езда започва да има отражения върху физиката на коня. И единствената причина, поради която конете успяват да продължат да работят, е това, че гърбът им става абсолютно безчувствен.
– Самите нерви?
– Най-вероятно. Значи… те по принцип имат по-различно… Кон може, докато го яздиш, да се разкуца, а като слезеш да видиш какво е, след малко той да не куца изобщо. Да го пуснеш на пасището и да видиш, че той тича и не куца. Имат огромна способност да преодоляват болката. Много е важно в стадото да не се покаже слабост. Тоест, когато имат възможност, не показват, че са болни. Просто когато имат ездач отгоре, невинаги успяват да го скрият.
Така че не мога да кажа точно какво означава. Просто престават да усещат това, което им се причинява от ездача и от седлото отгоре.
Има и много други неща, които сега няма да… В смисъл, развитието на костната им система е такова, че до седмата година въобще не бива да се натоварва гърбът и задницата – което е точно мястото, на което става трансмисията на движението… и така.
Конят трябва да бъде подкрепен и заздравен, и неязден дълго време, за да бъде допустимо. Да не бъде мъчение.
Има и други неща. Конят има физиологическа и психологическа нужда да дъвче от 18 докъм 22 чàса на денонощие. Една елементарна сметка колко от конете живеят така… – Завършекът увисва помежду ни. – Всичко останало е мъчение.
– А конят колко време спи?
– Малко.
– Защото… ако не дъвче, докато спи, доста малко му остава.
– Общо взето дъвче през времето, през което не спи.
– Мхм.
– И се храни с ниско… не нискокалорична, а… нискохранителна… храна. Тоест, хубавите пасища, които им правим с невероятно сочна и хранителна трева, са вредни. Концентрираният фураж, с който ги храним – вреден. Много, много от нещата са… Те водят един абсурдно неестествен живот. Принудени да правят неща, които… тука даже не става въпрос за приятно или неприятно, отнемане на свобода или не. Темата е много голяма. Но – начинът, по който се принуждава конят да започне да работи, е или с бой, или с манипулацията, която е при нас. Ти де факто не му оставяш никакъв избор. Което е робство. За мене лично е неприемливо.
(…)
Още – с Вяра.
Pingback: Човешката библиотека » От сърцето на Човешката