Приятел

Приятел
(интимна епика)

<2005-02-12>

… Само едно не развих
– още нямам:
твоите мисли във мене да чувам.

–– Викай, Приятеле! Викай за помощ!
(Няма срам – няма дълг – има Обич!)

… Знаеш ли що е
да знаеш, че страдал
сам е Приятелят,
устни прехапал?

А ти – на две крачки от нейо…
Два маха – и би гя прегърнал…

(Ако ме срещнеш – в очите ме срещнеш –
с думата „гордост“, и гордост в очите,
че си пожалил~а своя Приятел,
че и сам~а си си мъкнал~а кръста

… ще те пребия!!!

… с Любов ще те бия…)

 * * *

Чувам зова ти, Приятеле.
Загръщам компютъра.
Загасям камината.
Изтупвам си плаща.

–– Идвам!

… В три на пет стотин е свита България
– аз съм пътувал емнайсет по толкоз.
Ще ли ме спре разстояние?
Ще ли финанси ме спрат?

(Ако обаче, Приятеле,
ни делят океан, континент…

… в спазъм се сгърчва душата ми…

… Не! Сто стихии във мене!
Зная най-важното!
Другото тлен е!
… И, щом го зная,
ще дойда при тебе,
no matter what, без значение…)

… Чуваш ли тропот, Приятеле?
Не се стряскай в съня си
– време си дай да се вдигнеш.
Аз чакам, усмихнат.

Само резето свали
– и това не умея…

* * *

Как си? Какво те более?
Забравяш ли важното?

Аз… не лекувам със билки.
(Със хапчета пък – хептен.)

И, ако допир те плаши
(боиш се… боиш се…),
няма ръка да протягам
(боли ме… боли ме…)

– само ще Слушам,
отворен за цялото,
протегнал ти Цялото,
целият – ти…

… Я ми кажи:
Тия болки събрани
(Рани!
И язви раздрани!)
– откъде идват?
Накъде ходят?
На гурбет ще ги пратим ли,
или си ги държиш?
(На тях си държиш?)

И изобщо – защо още си жив~а?
Защо още крачиш, по тая земя?
(Тая земя… видя ли как смигвам?)
Какво имаш да взимаш?
Да даваш? Да търсиш?
Кои, колко геройства остават,
дордето завършиш?

И накрая
/ в началото,
/ и в средата
– ти всъщност кой~а си?
Какво си, Приятеле?

… А аз кой съм?

(Лесни въпроси не ти обещавам.
Ласката някой път е шамар
– за освестяване… сещаш се, да?

… Никога – никоганикогаНИКОГА! –
няма да бъда груб с теб, щом си крехк~а.

Само не крий крехкостта зад агресия
– не ни връщай в началото,
на първия ред…

… Още се криеш от мен…
и боли… и боли… и боли!!!)

* * *

И, когато ме няма,
за нощ или дълго,
или даже за тоя живот,

пак ще съм с тебе,

ако си ме зовял~а,

ако си се споделял~а,

ако пред мен си болял~а…

Пак ще съм с тебе,
когато ме викнеш

–– пак ще съм там,
на едно рамо зад тебе,
на една ръка,
две очи,
целият…

* * *

 … Тук съм.

Във тебе.

Усещаш ли?

2 thoughts on “Приятел

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *