Космическо
<2003-07-16~18~2004-12-09>
От лутания злободневни
Духът ми почва да более.
Върни го малко у дома!
Та значи, представи си
поле, осеяно с звезди,
пропито от Вселенска чернота.
Сложи галактики, сложи и купове;
сложи си черни дупки по желание.
(Сложи ги, бе. За гъдел. Не боли.)
И още, постави спирали
от праБожествена енергия
в четиринайсет Праначални цвята.
(Оф… нека да са двадесет и седем.)
И после, ти: гориш-твориш,
с контур от Изначален Огън.
(Може и без контур
– нали си част от цялото,
нали отъждествяваш всичко.)
Лекувай черни дупки. Гъделичкай
галактики – и купове дори.
Прегръщай Братя надразумни
и свръхчувствителни Сестри…
Духът ми си пътува.
Рейсът спира.
Излизам през очукана врата.
Усмихвам се,
развеселено-изцелено
… Пътуваме в Безкрайността.
… една прашинка от безкрая и колко ли ще е безкрайна тя, ако безкрайно попътува…но все пак спре до нечия душа…
Хубави са стиховете Ви, но твърде космични…май този път се загубих в тях и безкрая…
Благодаря… но ако „Космическо“ е твърде, какво ли ще е, като дойде време за „Космически“? 😀
(И нали може на „ти“? Тук изразяваме уважението си чрез съдържанието, не чрез формата. 😉 )
🙂
Прегръщам.
(Той рейсът е междувселенски. 😀
Колкото по-очукан е…
В разнищената тъкан на света има пролуки към други светове. 🙂 )
Дааа… Колкото по-разнищено, толкова повече светове?
^..^
Мм, това не зная ; )
Обаче … *експертно прокашляне* … като изтънее материалът на единия свят, отдолу започва да прозира съседният. ))