Този запис бележи нещо като юбилей на блога – пада се двадесет и пети. Доживяхме сребърната сватба. 😉

И, тъкмо като за празненство, ми се иска да си пообщуваме по-активно. А за да се наслаждавам истински на празненството – иска ми се повече да слушам, по-малко да говоря.

Та:

Вие, което четете това и сте тук поне за втори път, и не сте решили да ви е последен 😀 – как намерихте този блог?

Особено интересно ще ми е да чуя онези от вас, с които не се познаваме на живо или покрай дейностите ми в Човешката библиотека.

Слушам ви – целият, целият… 🙂