На принципа „попитай и ще ти се отговори“ тази сутрин прочетох „Продължаваме!“ при Любомир Николов – Нарви… и веднага след това попаднах на Харта 2013.
Инициативата е изключително интересна и нужна. Цитирам откъс:
… вместо фокусирането върху еднократно усилие за обезглавяването му, олицетворявано от повтарящите се масови надежди за един спасител (Симеон, Борисов, Цацаров и пр.), трябва да възприемем тактиката на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да наложим чрез локални активистки кампании по предизвикване на олигархията в отделните области – „отдолу нагоре” в система от координирани усилия.
Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.
Впечатлен съм и от имената, които застават зад хартата. От първоначално подписалите я съм работил лично с Тома Белев и Петко Цветков – двама човеци, за които гарантирам, че искрено работят за превръщането на България в по-уютно място.
(Не видях и нито едно име, което да свързвам с гадости – такива, за които имам преки наблюдения. На медийни скандали не обръщам внимание – както се казва и в самата харта, медиите ни като цяло са зависими от поръчките на МИД*.)
На тоя етап ще следя дейностите по хартата и ще се включвам както и когато мога. Горещо каня и вас да го направите.
* Мафията, имитираща държава.
Първа работна група към Хартата:
Институции за вътрешна сигурност
В „Дневник“ има интервю с Христо Иванов, основния автор на хартата. Препоръчвам топло.
Калине, тази харта е една прозрачна манипулация за обяздване на човешкото недоволство. Нападките се изчерпват с изтъркани общи и неопределени клишета като “плутокрация” и “олигархия”, без да е ясно кои се включват в тези понятия. Другото се изразява в това да установим някакъв ред, за да защитим едрата собственост, т.е. тези, които вече са награбили, за да не бъдат случайно ограбени от следващото поколение реформатори. Къде са проблемите за доходите на хората, безработицата и създаването на работеща икономика, включваща реиндустриализация и възстановяване на селското стопанство? Защо не се предлага изземването на парите от офшорките и облагането на свръхдоходите, за да се помогне на агонизиращите? Целият текст е скрит слугинаж на тези, които насъскват други, за да разчистят собствените си сметки. Прочети за мрежовите войни, които се разпалват по този начин – с псевдограждански формации, от които в крайна сметка се възползват задкулисните тарикати.
Васко – както казах в предния си коментар:
„Ако нещо в текста ви смущава – препоръчвам ви направо да пратите по-добра формулировка на имейла на инициативата.“
и
„Ако не искате да пращате по-добро предложение – моля не ми губете времето с анализи на слабостите в Хартата. В момента съм претоварен и мога да си позволя внимание само за конструктивни дейности.“
Ако искаш коментарите ти да стигнат до място, където ще има полза от тях – виж имейла на сайта на хартата. Самият аз утре ще пратя няколко въпроса, които имам.
хартата няма слабости, тя самата е слабост.
Измислете най-после нещо НА ЧИСТО.
точно така, Василе!
Важна информация за Хартата от разговора ми с Андрей Ковачев и Тома Белев тази вечер:
1. Авторът на текста е Христо Иванов. Другите подписали инициатори са се включили след размяна на имейли – с, доколкото разбрах, минимални приноси.
Следствие: Ако нещо в текста ви смущава – препоръчвам ви направо да пратите по-добра формулировка на имейла на инициативата.
Второ следствие: Ако не искате да пращате по-добро предложение – моля не ми губете времето с анализи на слабостите в Хартата. В момента съм претоварен и мога да си позволя внимание само за конструктивни дейности.
2. Комисията за състоянието на демокрацията в България е отворена група, която ще включва хора, изявили желание да дарят труда си доброволно.
Следствие: Не се офлянквайте, включете се. 🙂
Ако имате нужда от помощ за включването – пишете ми каква, пък аз ще ви кажа дали мога.
(Едно нещо, което със сигурност няма да получите от мен, е мотивация, или иначе казано, „навиване“. Тоя тип доброволчески дейности работят само ако вътрешната ви мотивация е достатъчно силна.)
От посоченото на линкнатата страница за Христо Иванов не се разбира абсолютно нищо съществено за него. Някаква по-конкретна информация?
Също, за мен е важно не само името, а и резултатът от труда. Така предлаганата система за съставяне на харта ми се струва уязвима и неработеща / трудноработеща точно в отношенията, които са удобни на олигархията. Не твърдя, че това непременно е умишлено. Но за мен подобен проект е с презумпция за нещо, което е вероятно да създаде под нова външност старата същност.
Гри – в цитирания сайт има имейл за пряка връзка със самия Христо Иванов. Бих разгледал и сайта на Българския институт за правни инициативи.
Предлаганата система, според чутото от Тома и Андрей, е отворена и подлежи на подобрения. Затова е и важно желаещите да я подобрят да се включат по-отрано.
зарежете я тая “харта”. За нищо не става нито като цяло, нито като разглобена на резервни части.
Когато някой претендира да предлага план за промяна, започва от анализ на обстановката (в хартата няма такъв, отделни безсистемни епизоди, липсва посочването на основните проблеми), описва схемата на крайната цел, после предлага пътищата за реализация (движение към целта по “терена” на обстановката).
Обтекаемо описана цел, ялови тактики, смешно описание на “терена”.
Зарежете тая простотия.
Няма пък. 😛
Мисля си – колкото повече наблюдавам твоя подход – че това, което не става, са стратегиите на предварителното отхвърляне. На разграничаването. Без даже да се пробваш да внесеш подобрения.
Ще ме разубедиш, когато демонстрираш работещ модел. На практика. В собствения ти живот.
Иначе – за момента всички сме гола вода. Силни само на думи.
(Ех, и тук взе да ми запецва bold бутонът… :D)
П.П. Моите реални граждански успехи – неща, които могат да се видят, разберат, усетят и от други хора – са без изключение плод от съвместни усилия на зеленото движение. Това е отделна тема, дълга и предълга. Акцентът ми сега е върху думата „съвместни“. Или, ако предпочиташ, солидарни.
Приятели, питане към всички:
Кого бихте предложили, на базата на личния ви опит, за участник в експертните групи, заложени в хартата?
Аз на този етап се сещам само за Григор Гачев и Любомир Николов – Нарви. Вижте обаче какво ме бави – и помогнете, ако можете.
Хайде сега към протеста… 😉
Подкрепям напълно инициативата и вярвам, че моделът “отдолу-нагоре” ще проработи, но имам усещането, че е необходима обща координация на системата – това просто е природен закон. Според мене, на този етап в България координатор на борбата с монополите и олигархията може да бъде единствено един опозиционен десен блок, който въз основа на ясни принципи и правила за по-нататъшното развитие на страната в посока на напредналите европейски държави, ще обедини непредставените в Парламента около 3 милиона честни и кадърни българи.
Боян и всички четящи тук: сърдечно моля да не превръщаме гражданската инициатива в политически дебат. Фокусът в нея е първо да изчистим начина, по който работи българската политика. Едва после има смисъл да обсъждаме идеологии и предпочитания.
OK, съгласен съм, че първо следва да изчистим всичко гнило от политическия ни живот. Но дори за тази работа трябва да имаме точни критерии за гнилото и с какво свежо можем да го заменим. Още по-простичко казано – поради задължителното условие тази държава да има парламент и правителство, за да съществува, ние трябва да сме готови да си изберем, искаме не искаме, нови политици. И тук е разковничето – освен да притежават необходимите морални качества, тези нови наши политици трябва да имат визия за развитието на страната. Знам, че думата “политика” днес е грозна дума, но за съжаление всичко е политика.