Публикация: Приказката „???“ в списание „Осем“

Приказки за Юнаци и злодеи:
???

Юан изува ботуша си, изритва го надалеч и задръгва с две ръце копитото си.
Когато сърбежът престава, пръстите на лявата му ръка лепнат. Той се взира в алените капки, стичащи се по тях. Присвива очи, когато вижда, че върховете на ноктите му са се заострили. После вдига глава към огледалото.
„Това аз ли съм?“
Лицето отсреща е обрасло със сиво-кафява четина, която стига до скулите и избива дори по челото. От лявото ъгълче на устата се подава връхче на зъб. „На бивник.“ Само очите му са все същото крехко кафяво.
„Напоследък сериозно не мога да те позная…“
Юан въздъхва (лицето насреща му изпръхтява), обръща се и отива да се преоблече. В другия ъгъл на стаята.

Тъкмо откопчава колана си, когато във входната врата прещраква ключ. Той замръзва с пръсти върху катарамата, но при мекия звук на стъпките се отпуска пак, още преди да чуе гласа ѝ.
– Аз съм.
Докато се мъчи да изуе левия си крачол, затваря очи. „За днес… стига толкова.“
Босите пети на Рея изтопуркват по плочките, две пъргави ръце се плъзват под мишниците му и го притисват здраво. Топлината ѝ се разлива по гърба му.
Липсваше ми…
Юан тръсва глава и картината в нея се пръсва. Той се завърта към вратата, но не напълно. Половината му лице, лявата половина, остава скрита.
Рея стои на прага, стискайки в една ръка раницата си, и го гледа. Босите ѝ пети се полюляват напред-назад, но не прекрачват в стаята.
– Добре ли си?
Юан мълчи. Главата му едва трепва.
– Какво ти има?
Стисвайки зъби (бивникът се забожда в устната му отвътре), той извръща лице към нея и остават така, в пълен анфас, една, две, три секунди. После Юан свежда глава и се свлича назад, върху канапето.
През кичурите, посипали се върху лицето му, вижда как петите на Рея се полюляват още миг-два, завъртат се и се скриват в посока кухнята.
Юан подновява борбата с панталона.

Когато стига до кухнята, обут в най-торбестите панталони на Рея и след като ги е опипал добре, да не би копитото да се подава отнякъде, тя го чака върху масата. Той протяга ръка нерешително, после я стисва с всички сили и я придърпва към себе си.
„Юно – започва тя. Художническият почерк изглежда по-ръбат от обикновено. – Съжалявам, че излязох, без да се обадя. Като те видях такъв преди малко, ми идеше да се разрева. И сега сълзиците се събират горе, в глътката…
Така не можем да продължаваме, Юно. Не знам кога ще се върна. Не ти обещавам нищо.
Ти искаш ли да сме заедно?
Р.“
Юан прочита бележката още веднъж, „Ти искаш ли да сме заедно?“ още два пъти. Накрая очите му се заковават в думата „заедно“ и се взират в нея, докато буквите не се замъгляват и размазват.

Останалото прочетете в новия брой на списание „Осем“.

Сърдечни благодарности към Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и другарчетата от писателската работилница в Китен 2013 за творческия стимул; и към Рея и Еви – те си знаят защо. 😀

One thought on “Публикация: Приказката „???“ в списание „Осем“

  1. Pingback: Въображаемите: 016 | Калин М. Ненов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.