Долното „интервю“ започна като списък с въпроси от мой приятел. И тъй като те са от честите и важните – реших да ги публикувам тук, като допълващ материал към обобщеното в „Професионално“.

1. Колко струва ориентировъчно достойният превод на една страница текст?

Тарифите, които съм изброил в „Професионално“, отразяват именно разбирането ми за достойно заплащане – такова, което съответства на положения труд и предварителната подготовка, за да добие преводачът нужната компетентност. (Лично аз се занимавам с английски повече от четвърт век; а повече от десет години превеждам активно, от и към. Тези „подготвителни усилия“ също влизат в цените.)

2. Какви параметри определят термина „една страница“?

За да избегнем субективността на думата „страница“, обикновено се гледа броят знаци в текста. Аз ползвам стандартната (машинописна) страница: 1800 знака, включително интервалите.

2.1 И по какво са избрани и определени тези параметри? БДС ли е това?

1800-те знака са наследство от печатните машини. Един машинописен ред е 60 знака, а страницата съдържа 30 реда.

Подчертавам, че (поне за мен) това е условен стандарт. Спокойно бихме могли да изберем друг брой знаци – тогава просто тарифите също ще се променят пропорционално.

Избягвам броенето на думи, тъй като то също е субективно – дума е „и“, дума е и „непротивозаконноконституционствувателствайте“. (Във втората няма да се закълна, де… :D)

3. Колко време ориентировъчно отнема преводът на една книга, в зависимост от дължината ѝ?

Отново ще цитирам от „Професионално“:

Качественият превод отнема един ден за 8-15 станд. стр. към български и 4-8 станд. стр. от български. За един месец мога да отделям до 20 дни за превод. Това ще ви ориентира какви срокове са реалистични.

3.1 Какви странични фактори биха могли да затруднят/забавят преводача?

Всяко непредвидено, независещо от нас обстоятелство. Затова винаги е добре за всеки ~300 страници текст към времето, пресметнато по методите по-горе, да се добавя по един месец „резерва“. (Защо 300 страници? Емпиричен опит. ;))

В момента например, заради непредвидени проблеми на Илка със зрението, се уговорихме с издателя, за когото тя превежда книга, да удължим срока за предаване с половин месец. Бързането – принципно 😉 – убива. Бързането в превода убива качеството.

4. Има ли някакви официални канали, по които човек може да потърси преводач? (В случай че ти не успееш да посочиш никого.)

На първо място, преводаческите агенции. Тъй като обаче специално ти се интересуваш от художествен превод от български към английски – единственото място, което ми е известно да го прави освен Фантазийската преводаческа школа към Човешката библиотека, е фондация „Елизабет Костова“. Не знам обаче дали предлагат пряка връзка с преводачите, които работят с тях.

4.1 Ако да, доколко ти гласуваш за тяхното качество на услуги/кадри/цени?

Нямам достатъчно впечатления за преводите покрай „Е. Костова“. Част от тях се издават в англоезичния свят, което предполага високо качество. Не знам и цените им.

5. Как става „опознаването“ между преводач и автор? Как мога предварително да погледна методите му на превеждане, за да преценя дали той/тя е „моят човек“?

В идеалния вариант ще имаш на разположение:

а) портфолио на преводача (например откъсите от преводи, които съм публикувал в блога);

б) мостра – една-две страници – от самия превод, който искаш да му възложиш.

Ако вариантът не е толкова идеален 😉 – напълно нормално е да си ги поискаш. Особено ако поръчката ти е по-дълга от 10 страници.

Ако преводачът ти откаже… е, тук оставям здравия ти разум и интуицията да помагат. 😉

5.1 След като намеря преводач и го одобря, как точно протича процесът на работа? Колко често трябва да комуникирам с преводача (ако изобщо)?

Аз правя тъй (за дълги текстове и автори, които знаят езика):

1. Разпитвам автора има ли някакви специфични изисквания, преди да съм почнал да превеждам. Разбираме се колко редакции на превода ще правим. (От това зависи тарифата.)

2. Изготвям глосар – речник на имената и понятията, специфични за текста. Обсъждаме го с автора. (Това може да става и успоредно на 3.)

3. Превеждам част от текста (една глава, 10 страници… според случая) и я пращам на автора за оглед.

4. Докато чакам обратната му връзка, продължавам да превеждам – но не пращам повече откъси.

5. След като получа отзив от автора, обсъждаме каквото е необходимо, докато постигнем пълно съгласие. Ако има нужда, редактирам глосара и другите части от превода.

6. Повтарям 3 до 5, докато не приключа целия текст.

7. Изчитам превода от край до край и редактирам. Отбелязвам новите промени с Track Changes, за да е лесно на автора да ги види къде са.

8. Пращам му редакцията.

9. Според броя на редакциите, които сме уговорили в 1, обсъждаме с автора пратената редакция, после повтаряме 7 и 8.

(Може да съм забравил някоя стъпка; ще добавям, ако се сетя.)

6. Има ли други подробности/евентуални пречки, за които не се сещам?

Като се появят – ще ги решаваме заедно. 😉

А ако вече са се появили – можем да продължим тия беседи.

П.П. Знаеш ли, че по българските закони авторското право върху превода принадлежи на преводача – доживот и 70 (мисля) години след смъртта му? И като минимум си длъжен: а) във всяка публикация да включваш името му; б) да сключваш договор с него, когато ползваш превода (с максимален срок, мисля, 10 години). Договорът, доколкото знам, може да бъде и устна договорка – но лично аз страшно се ядосвам и избягвам автори, убедени, че правата върху превода са лично техни и могат да правят с него каквото си искат, без съгласуване с преводача. (Имах подобен случай. :()

Тук навлизаме в темата за доверието между творческите партньори… ама нека следващия път. 🙂