Интервю с преводач 2

Продължение на разговора тук.

Преди обаче да стигнем до новите въпроси, дължа на всички четящи (и събеседника ми) едно предварително пояснение-извинение:

Тези дни са ми особено вихрени – и заради излизането на антологията „За спасяването на света“, и заради продължаващите граждански вълнения, и заради бясното препускане по крайни срокове, характерно за всеки завършек на годината. :/ При такова вихрене мислите невинаги се подреждат по най-разбираемия начин.

Моля питайте, ако някъде се замаете от вихрене. 😉

И така…

1. Изясняващ въпрос: Останах с впечатлението, когато говорихме преди време, че имало и freelance-ъри преводачи от български към английски, а не само организациите, които си споменал в блог-поста си. Но може просто да съм се заблудил. (Ако обаче съществуват такива индивиди, бих желал да зная какъв е „климатът” в тяхната „социална страта“.)

Фантазийската преводаческа школа не е „организация“ в буквалния смисъл на думата. Тя е обединение, hub, на волнонаемници: място, което да координира проектите им. Едни идват, други си отиват – но на практика всички сме freelancers.

Ако въпросът ти е „Къде мога да намеря напълно независими преводачи към английски език“: Не знам. Наистина. Нито познавам порядките и привичките им.

Ако е друг – моля поясни.

2. Относно специалното (и важно) ПП:
– На първо време – Законът ми се струва логичен (и правилен).
– Обаче ще съм честен: Яко би ме глождил факта, че ако „външен“ човек ми преведе книгата, ще трябва до края на живота му винаги да се съобразявам с него, когато искам да направя някакво публично действие, свързано с нея, независимо какво е.

Тази тема ми е най-любимата. 😀 Да видим мога ли да кажа смислени неща в малко думи…

Първо и най-важно: въпросът за доверието. За каквито и договори да си говорим (както в послеписа в предната част) – няма ли доверие между автор и преводач, нищо хубаво не ви очаква. 🙁 Авторът трябва да се доверява на преводача, че е положил максимални усилия да създаде достоен за оригинала превод (и че няма, да речем, да качи файла с оригинала в някой торент). Преводачът трябва да се доверява на автора, че няма да експлоатира труда му – било като не спомене името му, било като продава превода, без да споделя приходите (както обожават да правят некоректните издатели). Било като – аз имах такъв случай – публикува готовия превод, без да се координира с преводача, опропастявайки шансовете на превода да се продаде, и така лишавайки и себе си, и преводача от приход.

Ситуациите, изискващи доверие, са безкрайно много, но мисля, че принципът може да се обобщи в следното изречение: „Това е нашият съвместен труд и аз винаги ще постъпвам така, че да не ощетя другите участници в него“.

По конкретната ти тревога „до края на живота му винаги да се съобразявам с него, когато искам да направя някакво публично действие, свързано с нея, независимо какво е“: Имате ли доверие помежду си, всъщност няма да ти се налага да се допитваш до преводача много често. Само за важните неща.

Кои са важните неща? Това ще уговорите сами помежду си. Важно е да говорите помежду си. Особено в началото, докато си свикнете – така де, изградите доверие. 😉

А теб всъщност какво те спира да се съобразяваш с преводача (a.k.a. съекипника) си?

4 thoughts on “Интервю с преводач 2

  1. Здравейте. Бихте ли разяснили някои неща, които не успях да разбера. Защо очаквате някакви приходи след издаване на книгата, при полижение, че за превода ви се плащат не малки пари (3000-5000лв. за роман от да речем 300стр.)? Също така защо е справедливо труд, който изисква емоционални, финансови и какви ли не още жертви (+разбира се предварителна подготовка) като написването на хубава книга, да се отъждествява с превеждането? Въпреки комплексността на услугата, тя остава услуга, докато писането на книга е нещо много различно. (Имайки предивд, че едното е професия, а другото чисто творчески процес, често изискващ нещо друго да носи хляба на масата) Уважение и доверие – да, но права над моето изкуство, за което съм прелиствал душата си а не речник, не звучи справедливо, а дори някак убидно. Няма ли ватиант книгата ми да бъде преведена, да платя колкото се наложи и всеки да продължи с живота си? Поздрави и нищо лично, адреса на коментара ми не е към вас, а към преводачите като цяло. Дори напротив – пиша тук, защото сте достатъчно отзивчив да разясните.

    • Здравейте.

      Някога превеждали ли сте художествен текст? Общо колко страници?

      Впрочем благодаря за коментара – той най-сетне ми даде нужния тласък да публикувам обясненията какви условия прилагаме във Фантазийската преводаческа школа при превод по поръчка.

      • Благодаря за линка, статията се оказа точно информацията, от която имах нужда. Последно разяснение – всички тези проценти и права могат ли да бъдат договорени по друг начин или това са задължителни? Относно това колко художествен текст съм превел – не мисля, че е умесно, предвид че подчертах коментара си като “не лично към вас”. Поздрави!

      • Това са условията на нашата преводаческа група. Иначе могат да бъдат договорени всячески.

        Зададох въпросите си, за да разбера доколко са уместни твърдения като „Въпреки комплексността на услугата, тя остава услуга, докато писането на книга е нещо много различно“. Като преводач и писател, аз самият не откривам съществена разлика м/у писането на художествен текст и превеждането му (тоест писането на художествен текст на друг език). За да се науча да превеждам качествено към английски, са ми били необходими над 15 години практика – колкото са горе-долу необходими и за да се научим да пишем качествено на родния си език.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *