Звукозапис от окупацията днес – много инфо само в 10 минути. Съжалявам, ако звуча неразбираемо на моменти – имах много неща за казване, а само една уста. 😉
Хронологията в „Дневник“ е доста пълна (макар че не покрива моя „ъгъл“ – откъм Министерски съвет и блокадата на „Цар Освободител“/„Мария Луиза“).
Ако дори 10 минути не ви се слушат, ето поантата в два реда:
Елате на следващите студентски акции. Ще видите неща, които досега не сте. И ще помогнете за сбъдването им.
(Една мисъл на студент, която чух на протеста от 10 ноември, спокойно може да стане девиз на случващото се: „Не подмяна – а промяна“. Промяна на системата.)
До срещи!
P.S. Тази сутрин осъзнах на какво ми напомня вървенето с вдигнати ръце и призивите „Без насилие!“: не на примиренчество и мухлящина (хех :)), а на сатяграха, философията на Ганди. Която се оказва едно от най-въздействащите средства за промяна.
Ивайло Динев: Само когато сме заедно, няма как някой да ни употреби
Кратко, плътно, припомнящо. И празнично – поне както аз усещам такива празници.
Празници, приятели. 🙂
Материал за гняв (или поне размисъл):
ПП „Зелените“: Правителството хвърля прах в очите на гражданите и се окопава във властта
В. „Дневник“: “Ранобудните студенти” организират протест в четвъртък срещу закона за МВР
Да разнообразим (и да си спомним защо не харесвам настоящото правителство от самото му начало):
02.12.: Протестен митинг на производителите на екоенергия
Ще се видим ли? 🙂
В. Дневник: Шефове на 36 софтуерни компании поискаха от правителството „Оставка! Веднага!“
Ако сте в софтуерния бранш – включете се в подписката.
Продължение:
Явор Джонев: Да подкрепим младите за рестарт на системата
Един откъс, който затвърди доброто ми мнение за мисленето зад тази прокламация:
Има и други размислящи откъси.
Pingback: Човешката библиотека » Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща 2
Ранобудните: Общостудентски протест в сряда, 20.11.2013 г., от 11 часа пред Парламента
Григор Гачев: Началото на края
Обърнете внимание на идеята, която дискутираме в този коментар. Цитирам и при мен:
Григор:
Кал:
Ако някой има желание да се включи (с писане, превод, друго) – добре сте дошли. 🙂
що да те мразя – блогът си е твой
Последно по темата – тая сутрин си припомних една наша кореспонденция от 24 юли:
След поредния ни „разговор“ в пощите, аз ти писах:
Ти ми отговори:
Сега просто пренасяме споразумението и в блога.
И още един глас – на родителите, които разбират:
(Петър Канев, „Място за бъдеще“)
И по повод на „Деца, най-важното е да се пазите“, или защо не можем да се разберем с родителите си – давам дума на Анелия Стойкова, един от авторите в казанлъшкия творчески клуб „Светлини сред сенките“:
Браво на Анелия!
Благодаря много! 🙂
„Дръж се. Всичко ще е наред.“
… Все забравям да кажа, че основната ми причина – дълбоко човешката, освен и отвъд належащите обществени нужди – да присъствам на събитията сега е, че искам да разбера хората по-добре. Да ги почувствам лично.
Истинската ми сила не е в обозряването на социални системи, а в човекознанието: вникването в онова, което движи отделния човек. И когато се съберем заедно с вас за общи дела – моят главен принос ще е в ония теми, които засягат нас като индивидуални особености и като отношения помежду ни. Случките на ниво „човек – човеци“.
(Ако вярвате, че социалните системи се опознават по-трудно от отделния човек или че първото носи по-голяма глобална полза от второто – ще си поговорим… но не сега. 🙂 Като начало ви предлагам тези ми наблюдения за „системиците“ и „душеведите“.)
„Оставка” не обещава нищо ново. И нищо по-добро. Бланкетно искане – със скрит сценарий. Т.е. лъжа. Затова ги няма хората. На тях им е писнало от лъжи и симулации. И с още такива успешно ги отстраняват от „сцената”- това е целта на лъже-протестите. Странно, студентите не пускат граждани за разговор в СУ. Е какво “обединение” без разговор КАКВО и КАК? Между ВСИЧКИ засегнати. А всъщност не е странно.:(
И аз това питам … Хубаво е, че протестират и ще протестират младите, но има ли някаква организация от тези млади радетели за нов морал, която да подкрепя на следващите избори?Никой не казва по новините каква е алтернативата, всички искат да рушат прогнилото – което е супер, ама никой не дава ясна идея какво и как да съградим след това. Или то си има идеи и планове, но просто не го казват това платените журналя ? Като човек от протеста , моля те Кал кажи ми – кои са добрите в тази приказка, дето ще ни оправят, че за лошите разбрах точно, ама алтернативата ми убегна? Само не казвай Бареков или Кунева, че лошо ми става от тия.
Ани, аз за себе си имам избор, още отпреди няколко години. Казва се „Зелените“ и съм го обосновал тук. (Единият от „доводите“ ми май го познаваш и ти, поне задочно. ;))
Това обаче не значи, че не наблюдавам случващото се с широко отворени очи. Живеем във време на промени (време на чудеса, биха казали някои от феновете на литературата като бягство към реалността :D) – възможно е промяната да се случва под носовете ни, а ние да не я видим, защото сме се вторачили в онова, с което сме свикнали.
Прочете ли какво казва Ивайло Динев? Точно в този момент положението е това. Живеем обаче във време на бързи промени – докато пиша сега, „този момент“ може да е станал „миналият момент“. И някъде да се е създала формацията, която очакваш ти. (Да, през медиите на олигарсите едва ли ще я намерим… или ще я намерим в трудно разпознаваема форма. Аз съм се ужасявал от представяния на мои каузи по медиите – заради които до ден днешен не давам никакви интервюта на bTV и Нова телевизия.)
По-важното обаче е всички ние да участваме в случващото се. Не разчитайте на готови решения, поднесени ви отвън (например – новата партия-„спасителка“). Нека сме част от решението.
Първата крачка към това е сами да помислете по въпроса „Как да съм част – лично аз?“.
Ще се радвам да споделите отговорите си.
каква е алтернативата ли?
с три тезиса:
– самоорганизация за съпротива/самозащита и самоуправление, т.е. ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (вж. уикипедия, особено източниците от статията)
– социализиране на собствеността, която произвежда блага
(обратното както на национализация/одържавяване, така и на приватизацията);
– социализиране на системите за разпределение на произведените блага.
всичко друго НЕ Е алтернатива, а търсене на “добър началник”, “добър политик” и други преследвания на собствената сянка. Практикува се много отдавна и вече би трябвало да е ясно, че резултатът е нулев. Което би трябвало да НАМЕКНЕ, че вариантът на “държава/капитализъм с човешко лице” обитава реалностите на споменатите тук Дядо Мраз и Гандалф.
повече подробности – на сайта на вестник “Свободна мисъл” (издание на Федерацията на анархистите в България), пак там има и библиотека с още по-подробни материали.
Който се интересува – да заповяда. Който не припознава “своя борба” в това – да не губи моето и своето време в празни препирни.
Ники: Това е последният ти коментар в блога ми на тема „Как се правят нещата – на теория; без личен пример“. Останалите, тези, които изтрих, бяха оскърбителни – особено в контекста на скорошните наши „разговори“ в блога на Григор.
Сърди ми се, презри ме, кажи, че злоупотребявам с власт, че си заравям главата в пясъка, че не се уча от по… по… по-какви всъщност? — твое право си е, и твой избор. На мен ми писна. Думи, думи, думи… а резултатите къде са?
Когато видя резултати – ще продължим и разговорите. Нали сам настояваш да не си губим времето?
Не знаеш колко ми е мъчно – и колко ме е яд – че стигаме дотук. Не можеш и да си представиш…
Студентите днес пак са излезли около Парламента. Излизам и аз. 🙂
Ако искате независим (и много свеж :)) поглед към събитията – следете на живо при Иво.
Как промяна? Зад кого да застанем? В какво да вярваме, когато няма кого да изберем?
Като стигнеш до отговор, Але, ще се радвам да го споделиш с всички ни. 😉
Междувременно няколко размисли от един от студентите – организатори на окупацията в СУ (от завчера, преди Похода на справедливостта):
Ивайло Динев: Настояваме за настоящето, за да имаме бъдеще в България
Чия работа е да издигне тези, които да избереш, Але?
Кой взима заплата, за да ги убеди да се кандидатират, а не си върши работата? Чие задължение е да им организира кампания, да им събере пари, да им тича тичането, да събира гласове в тяхна подкрепа…?
Кой е този, дето не се е погрижил да ти ги осигури? Дядо Мраз ли е пропуснал да ги донесе в чувала си, или Гандалф да ни ги намагьоса отнякъде? Кажи кой е, че да му се накараме здраво, та друг път да си гледа работата и да не оставаме без избор!