Избори 2013: моят глас

Тази неделя ще гласувам за Зелените“, бюлетина 26.

Петко Политов, „Зелените“Заради Петко – мой съученик от Езикова гимназия „Пловдив“ и един от най-читавите човеци, които познавам.

Вера Петканчин, „Зелените“И заради Вера – с която сме били рамо до рамо в кампаниите за опазване на Рила, Странджа, Пирин, Иракли, заедно сме координирали гражданската група, създала един от най-смислените закони за генно модифицираните организми в Европа, през 2010-а.

Георги Пенчев, „Зелените“И заради Жоро – един от двамата създатели на Shadowdance, а с това и един от хората с най-голям принос за разгласата на смисленото фантастично изкуство (начело с литературата) в България. (Жоро, с когото все не смогвам да си поговоря както искам… а то всъщност няма нужда. Има такива душевни побратими, знаете. Думи с тях не ни трябват.)

И заради Мишо, Боби, Крис, Жоро (от WWF), Стоян, Петър, …

С годините все по-малко вярвам на идеологии (които после виждам да се разкривяват до неузнаваемост). И все повече – на личности. Хора, за които съм се убедил с очите си какви са и как действат.

Да, разбира се, те също може да се разкривят – особено ако впоследствие ги изоставя. Ако спра да им сподвижнича и се дръпна настрана, да ги наблюдавам, да ги съдя.

Само че… Петко, Вера, Жоро са ми приятели. Хора, давали от себе си и доказали неведнъж, че заслужават помощта ми. Аз приятел ли ще съм, ако гледам отстрани и ги съдя, и… дотам?

Вие? Как избирате кого подкрепяте?

5 thoughts on “Избори 2013: моят глас

  1. Pingback: Следизборно (предизборно?) допитване 2 | Калин М. Ненов

  2. мога да изброя и някои мои приятели, които влязоха в политиката, вече са доста известни… и основателно мразени.
    Това ли искаш за своите?

    вчера чух една фраза от активист на Зелените: “Политиката е мръсна дума, когато в нея има само мръсници”.
    Ако си вярва – глупак е. Или най-малкото невеж в историята.
    Ако не го вярва – вече е мръсник.

    Властта е зло, без значение какъв е нейният пълнеж. Системата не се променя отвътре, не и в интерес на широко мнозинство, защото е пирамидална. Прогресивното не се случва “отгоре”, защото продължава да държи гражданите “далеч от водата докато не се научат да плуват”.

    Проумейте тези неща преди да са ви смазали.

    • Има и друга подобна мисъл:

      „Когато от политиката се махнат отвратените, в нея остават само отвратителните.“

      Който вярва, че от една фраза може да направи генерален извод – или че генералните изводи са общоприложими… няма да успее да ме убеди в нищо.

      (Иначе видях в блога ти, че сега на фокус ти е думата „власт“. Призмите/филтрите са страшна история. Историята го е доказала. :D)

      П.П. Още един въпрос, който ми е лично важен: Ти къде си бил и какво си правил, докато твоите приятели са ставали „основателно мразени“?

    • Най-забавното е, че тия дни (покрай едни разговори за сблъсъка между университетските преподаватели от „старата гвардия“, дето смятат, че могат да колят и бесят както желаят, и новите студенти, за които авторитети няма) си дадох сметка как всичко, което правя – и в личния ми живот, и в Човешката библиотека – е насочено против властта.

      По-точно – против механизмите, които отнемат властта, всяка форма на власт (например: способността да изразиш собствената си позиция – и да бъдеш чут), от всички и я съсредоточават в малцина.

      И понеже не обичам просто да съм „против“: всичко, което правя, е ЗА създаването на механизми, които изравняват властта – възможностите ни да избираме и да следваме изборите си, и да се чувстваме равнопоставени с другите. ЗА откриването на пътя – пътя на всеки от нас – до собствената му сила.

      (На английски си има една дума: empowerment. Автоматичните преводачки НЯМА да ви разкрият смисъла ѝ.)

      Тия ни разминавания в „дефинициите“ не ти ли палят сигнална лампичка, Ники?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *