„Ех, магесническа му работа“ – целебни дози смях

Четящи приятели (:

Вчера поредица „Човешката библиотка“ навърши седемнайсет. Седемнайсетата ѝ се казва Ех, магесническа му работа и е дебютният роман на Калоян Захариев.

корица на „Ех, магесническа му работа“

… Ако по някакво неведомо стечение на обстоятелствата корицата не ви е отнесла, не ви е пратила да си четете откъси от самата „Магесническа“, надолу следват малко мои размишления.

След двайсет месеца и четири цялостни редакции по един роман е много трудно да произведеш членоразделно мнение за него. Затуй:

„Ех, магесническа му работа“ е… ммммм! Ааааа! Ооооо! Eeeee…

… Юрнахте ли се вече да си го поискате от ЧоБи? Не?!? Странно… 🙁

Добре, ще пробвам другояче:

„Ех, магесническа му работа“ е романът – не българският роман, а въобще романът – на който съм се смял най-много от „Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ насам. (И „Приказка за магьосници, физици и дракон“. И, хубаво де, разговорите с участието на Техол в Малазанската книга на Ериксън.) Съвсем честна дума. Не е рекламен трик. Никой рекламен трик не би ми дал сили двайсет месеца да пощя 400+ страници за неразвити сцени и излишни думички. „Редактор“, каквото и да са ви казвали, не е тъждествено на „мазохист“.

(Дали е на „садист“ ли? Може, може. При някои автори си е направо задължително. 😀 )

И за излишните думички:

Басирам се, че ще откриете такива. При все двайсетте това, четирите онова, най-н’нам-к’во си. Или пък скобите ще ви приседнат. (Ех… колко ме е яд, че не сложихме нов абзац в скоби посред изречение. Га че ли само туй пропуснахме…) Или анатомическият черен хумор ще ви накърти. Или ще ви изнерви всезнаещият разказвач. Или… абе, нещо там няма да му е наред. И аз го виждам, ако смръщя чело и присвия поглед. (Все едно чета Ериксън, пасажите без участието на Техол.)

Обаче! Това тук е дебютният роман на Калоян. Първият му. Нека дадем шанс на следващите да са още по-добри – м?

(Дали не трябваше тая последна част да я притуля в спойлър? Изгубих ли току-що по-взискателните между вас? Презастраховах ли се? Главата ми от стъкло ли е направена? Какъв е смисълът на 42? Защо не почнах тая скоба някъде сред изречението в горния абзац, та да запълня поне една от липсите в „Магесническата“?…)

Докато тука се разправям с мене си, вие демонстрирайте възпитание, не воайорствайте на хората, когато се излагат. Пък и защо ви е да воайорствате, когато има толкова по-забавни преживявания?

П.П. С това обяснение за „дебютния роман“ не съм справедлив. Ако сравня „Магесническа“ с масата дебюти, на които съм попадал – води ги с обиколки. Даже преди да почнем да го сресваме, пак блестеше с хъс, заряд и усет как се гради сюжет с все по-нарастващи залози. По-скоро онова обездумяло нещо в мене, след толкова прецеждане на думи, се пита как ще стои романът до каките и батковците си. Голямата литература.

Мълчи, обездумяло нещо, и дай думата на читателите. Въздух им дай, да решат сами. Или просто да преживеят.

А ние с теб – ходом марш. Нас път ни чака, следващият път…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *