Приятели (:
По-долу ще откриете откъс от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени.
„Промяна“ може да се чете напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и Злодеи: втори“. А ако решите да опитате и тях… е, промените идват в най-различни превъплъщения. 😉
– Та, събрахме се и първо изчакахме… покрай студентите бяха дошли някъде хиляда човека, възрастни хора, не само млади. Събрали сме се на площада. Тече типичното аху-ихи. Не помня дали се пя нещо – импровизации по известни български и чужди песни с текст, пригоден специално за правителството на Орешарски.
И в един момент почват да се веят по улицата – по жълтите павета – лилави знамена. Гора от лилави знамена се приближава. Някой казва: А, тука пише в Интернет – гледайки смартфона си, разбира се, – че 7000 човека са дошли от цялата страна за протеста на синдикатите.
Пристигат и първото нещо, което ни казват през рупора си, е: Моля отдръпнете се, понеже ние имаме тук регламентиран протест и трябва да си го изкараме.
Двамата се захилват.
– И… това е – вмята Лъч.
– В смисъл, площадът пред Народното събрание по принцип не е много голям и седем хиляди човека го запълват целия. Мисля, че част от новодошлите останаха на самите жълти павета, по улицата.
Отдръпваме се. Като групата тръгна между университета и Художествената академия…
– По „Васил Левски“.
– Сега се опитвам да се сетя. Мисля, че тогава бяхме много хора и не са се опитвали да преграждат… Понякога полицаите се опитваха да преграждат отсечката точно между университета и градинката до Народно събрание, за да не могат хората лесно да се преливат от едно място на друго. Но това са го правили, когато са по-малко хората – а тогава бяхме много.
Отдръпваме се, а аз си мисля – говорех с някой от другите – че не е… може би добре да отвличаме – или да разкъсваме – вниманието на медиите, защото едната група реално си тръгва надругаде.
После се замислих, че всъщност е много добре да отвлечем вниманието на медиите, защото се оказа, че синдикатите са дошли просто за да искат някакви увеличения на заплатите – с там пет-десет процента, петнайсет. Които правителството вече им ги е дало.
– „Искаме пари!“
– Да, искаме пари.
– „Върнете ни парите!“
– Като протестите миналия февруари, които бяха само и изключително за пари…
Не съм честен, като го казвам това. Всъщност тогава имаше и групи, които искаха системни промени. Но общо взето…
Та, това не беше нашият протест в крайна сметка. Той не беше протест за качествена промяна. Беше за просто „Дай“. Дадоха им, даже както казах, още преди да дойдат, вече бяха подписали законопроект, който осигурява исканията им, и те доволно се прибраха.
– Мога да кажа накрая как се прибраха от площада.
– Ти помниш ли кога дойде точно?
– Аз дойдох може би, грубо казано, в средата, ако има изобщо продължителност на тоя протест…
– Беше ли на момента, в който ни преградиха пътя с автобуса?
– Ъъъ… не. Но помня как си тръгнаха синдикатите.
– Ааа… да. Как си тръгнаха?
– Представителите им бяха с раздадени явно предварително лилави знаменца…
– Шапки.
– Да, шапките им ми направиха силно впечатление, защото бяха картонени и точно след края на манифестацията… стоенето, кисненето… гледам едно семейство – дете, баща и майка – как просто си тръгват към подлеза на метрото до Софийския университет и си свалят всичките картончета и лилави работи по тях, и просто ги натъпкват в една кофа, от тия мъничките кошчета, и тя е препълнена с лилави неща. Направи ми силно впечатление колко различна група са тия хора. Просто като… все едно „Тука раздали сме ви, елате, подкрепете ни, бъдете с нас“. Досмеша ме, стана ми тъпо. Погледах ги отстрани малко… това беше.
– Много интересен кадър беше това с разсипването на… как се казва на български paraphernalia? Ааа… атрибутите на протеста. Тия лилави…
– Имаше и зарязани по самите павета.
– Да, и като тръгва тая група, седем хиляди души, тя оставя едно лилаво море от боклук пред парламента… Но! Те си имат – щото си знаят хората какви са – си имаха специално наети чистачи, които минаха и прибраха всичко след тях. Нямаше останал боклук.
Но разликата с протеста на Ранобудните наистина е характерна, защото Ранобудните не само че не оставят боклук след себе си, а имаше и една акция…
Лъч се подхилква.
– … в която минаха да почистят боклука от митинга на БСП и ДПС – и мен ме напушва.
– Помня го, да.
– Сутринта ходиха с чували да събират остатъци след тях. Да почистим червените боклуци – почти се задавям от смях.
– Помня го това.
– Но въобще тая идея да не цапаш – тя си е… има си символ в нея. Сега да не ставаме твърде обяснителни, че ще развалим приказния ефект.
Та, тръгват си синдикатите. В това време, докато те още си тръгват, нашата група полека започва да се изтегля. Тука наистина подозирам, че смесвам два протеста, но нищо – поне ще стане по-интересно.
И двамата се смейкат многозначително.
– Потегляме по „Васил Левски“ покрай уличката, която отвежда към „Александър Невски“. Там има двоен кордон полицаи. Има вече и събрала се немалка тълпа… тая част съм я разказвал впрочем, на едно друго място… която почва да акумулира агресия. Това е на самото кръстовище светофарно, между Народната библиотека и пресечката, която отива към „Александър Невски“, и там са се събрали някакви по-луди глави.
Обаче не са нос в нос с охраняващите полицаи, а има пространство от два-три метра, което ме изненадва в първия момент. Не е типично.
И като успявам да се провра между хората – да видя за какво става дума, – установявам, че пред тия два реда полицаи има трети кордон. Който е от само момичета, те са с една-две глави по-ниски от полицаите, с гръб към тях са, хванали са се под ръка и са със значките с черния юмрук на жълт фон.
Това са новите тактики. За да се предотврати насилие, на преден план се изкарват хора, които трябва да си пълен социопат, за да тръгнеш да правиш зулуми.
И нямаше никакво насилие. Някакви реплики се разменяха – ама то някак си не върви, в смисъл: ти викаш на човек над главата на някой от твоите. Това озаптява.
Съответно цялата група – която почва да расте междувременно, защото се присъединяват още хора, може даже някой от синдикатите, след като е оставил лилавите неща…
Лъч се смее.
– … да е дошъл, нали…
– Това обяснява защо ги зарязаха.
Аз се смея.
– Възможно е…
Цялата група тръгва надолу и се опитва да стигне по-близо до Народното събрание, което е добре кордонирано. Всяка от малките улички е запречена от полицаи и те бързо се организират по техните си техники, да знаят къде се намират хората.
Стигаме до улицата, която минава покрай Ботаническата градина. Там – също една огромна верига от полицаи, отзад – автомобили, мотори. Ние продължаваме надолу.
Хубавото е, че във всеки един момент добрата организация на полицаите им позволява да блокират движението.
Лъч изпуфтява.
– Едно от най-страшните неща, които могат да станат на такъв протест, е да попадне протестът сред софийски шофьори. Това е… рецепта за катастрофа. За касапница. Нервите и на едните, и на другите не са в най-доброто състояние и ако го няма тоя междинен полицейски кордон, който да спре движението, всякакви мизерии могат да станат.
Бил съм свидетел… Прави се блокаж на кръстовището под моста на НДК – което е много натоварено. И някакъв тип пробива двойна жива верига с автомобил.
Замълчавам, за да подредя онези образи в думи. Някакво птиче – чичопей? – се обажда от близката корона.
– И прави глупостта… айде, да кажем, той ще пробие, като мине през втората верига – говорим за квадратен кордон. Той пробива едната страна, пробива и втората… а като мине през втората, той трябва да изчезне, ама дим да го няма.
Не! Пичът слиза от колата си да се бие с хората от веригата, щото са му блъскали по задницата.
Това беше… много страшно. Видях самият аз как – бях с бокена ми – как в първия момент посегнах автоматично да изляза и да го смачкам от бой. Защото… беше много сложна ситуация, щото той беше с типично борческа физиономия. Плешива глава, едричък, бесен, с речника на средно ентелегентен простак. Може да е бил съвсем нормален човек реално… но ситуацията беше, че той слиза, след като е минал и едва не е прегазил хората, слиза да се бие с някакви, че са му блъскали по колата.
Успяха да ги спрат – да спрат хората от групата протестиращи, които се хвърляха да го смелят – пак едни много дребни, много здрави момичета. А ситуацията беше страшна, защото в колата имаше и жена с дете. Оказа се, че детето се е разревало, майката е влязла в истерия, въобще… Няма криви. Добре, че бяха момичетата.
Та, полицията всъщност е много полезна в такива ситуации. Да предотвратява тоя тип случки.