Приятели (:

По-долу ще откриете откъс от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени.

Избрах новия откъс донейде като реплика към разговора ни с Господин Гюров в коментарите тук. Може би… към неказаното там (но казвано – и усещано – другаде).

„Промяна“ може да се чете напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и Злодеи: втори“. А ако решите да опитате и тях… е, промените идват в най-различни превъплъщения. 😉

– … И накрая стигаме до моя най-любим въпрос: Какъв е смисълът от всичко това? Има ли някаква файда?

Аз – поглеждам ги над очилата си – ще ви разкажа една приказка.

– Каква е тя? – откъсва се Кико от играта, която цъка на смартфона.

– В която се срещат двама месии. Ще наречем единия Добрия, а другия – Лошия.

И разбира се, първи взима думата Лошият.

Дария изхихиква.

– Той казва:

„Не ти ли писна да се занимаваш с тия търтеи около тебе? С тия лайненца? С тия гниди? Които само си налягат парцалките? Ти тука се хвърляш за всичко. Гориш-изгаряш! Смазват те – на първа линия на протестите. Нямаш деца – защото си твърде зает да оправяш света на тия, дето раждат децата. И после – те просто стъпват върху трупа ти и продължават нататък. Твоят труп е мостът, който води към следващия бряг. Не ти ли писна? Заради кого го правиш това нещо?“

Добрият месия мълчи.

Лошият месия продължава:

„Колко пъти досега ти се е случвало до такава степен да се раздадеш в тия неща, които са за всички, не са само за тебе, та накрая нищо да не остане? Нищо за тебе и нищо за другите? Колкото пъти ти се е случвало да си ходеща черна дупка? Заради това, че не си се спрял навреме? Не си се предпазил? Не си се поучил поне малко от гнидите около тебе, които много добре знаят как да се пазят?

Колко пъти си мислиш, че ще успяваш да се издърпаш за косата, след като се случи това? Ще дойде момент, в който просто ще рухнеш и няма да станеш – ще станеш същият като тия хора, които са се отказали завинаги да променят. Което е даже по-лошо. Ако просто оставиш трупа си някъде, няма да има кой да съжалява, че си стигнал дотам. Обаче ако си жив, след като тая промяна стане с тебе, ако си жив, когато си едно нищо, като тия наоколо ти… ей това е наистина страшното.

Кога, кога ще се спреш? Кога ще се научиш да се пазиш самият ти?“

Добрият месия продължава да мълчи.

Лошият месия блъснал два-три юмрука в стените наоколо, пробил две-три дупки, натъртил си едно-две кокалчета. Все пак внимавал – да му останат и здрави. Защото ще трябват за следващите стени, през които има да минава.

Накрая, след като се навилнял, мирясал.

И тогава Добрият месия го погледнал и казал:

„Добре, аз съм съгласен с това, което казваш. Може би не бих го казал толкова остро, не бих ползвал тия думи. Но разбирам чувството ти. Познавам огорчението ти. Виждал съм ги тия неща.

Ще ти задам един ответен въпрос. Представи си се, самият ти, такъв, какъвто си, че се промениш и станеш като… какви бяха – гниди, лайненца, нищожества. Като тия, които главно себе си пазят. Които създават деца, а нямат време да се погрижат за общото бъдеще на всички деца наоколо. Които са се затворили пред огромните си плазмени екрани и някак си потушават тая дупка, която съществува и в тях… тя не е само в тебе, те също я имат. Просто е по-различна.

Представи, че станеш такъв човек. Представи си, че следващия път, когато паднеш, когато ти свършат силите, когато се обезкървиш докрай, решиш да не станеш повече. Решиш да станеш като тях.

Представи ли си го добре?“

Двамата поседяли и помълчали.

Лошият започнал да се усмихва.

Добрият казал:

„Искам да ти задам още един въпрос. Обаче всъщност ти не си толкова тъп. Няма нужда да ти го казвам на глас. Ти ще се сетиш какво ще те питам.“

И се разделили, и продължили.

Смартфонът в ръцете на Кико изпиуква.