След като завчера се порадвах, а вчера поскърбях, време е да продължа нататък.
Но преди да продължа, ще си отбележа няколко пожелания за следващите избори – в растящ ред на важност:
Пожелавам на всеки, подкрепящ зелените идеи, да се ориентира по-лесно кой с какво ги представлява – за да не пилеем гласовете си.
Пожелавам на ДЕОС да се организират, да се регистрират и да се обединят със съратници – да сме заедно в промените.
Пожелавам на „Глас народен“ да отбележат първите си реални граждански успехи – за да мога да ги възприема по-сериозно.
Пожелавам на нуждаещите се по-дълга и здрава памет – за да не повтарят грешките си толкова често.
Пожелавам на по-прагматичните да гласуват с повече вътрешно убеждение (и по-малко стратегически) – за да имат шанс промените.
Пожелавам ни да ставаме все по-активни – не само по избори, а ден за ден. (Пред, зад, около и срещу Парламента, ако се налага. 
)
А сега – нататък! Към задачите ми ден за ден; към очакващите чудеса за сбъдване; към промените… 
Калине, не мога лесно да се ориентирам в блога ти, че да продължим дискусията от преди изборите, пък и няма как да те препратя към Facebook, където пиииша ли пиша тия дни. “Резюмирано”*:
1) ПП Зелените се представиха много зле на изборите. Може в София и чужбина да са минали 1%, но дори в Пловдив, където водачите ви твърдят за увеличаване на броя гласували за тях, процента е под един. Да не ти казвам какво е положението в Плевен, че срам…
2) Преливане на гласове в другите две партии е scapegoat (ти ми го преведи
) Ако събереш процнтите на трите зеленикави, се получава 1.05%, тоест субсидията няма как да се хване, освен ако не смяташ, че наистина всичките ~15,000 са се объркали. Затова лютия дебат във Фейса за смяна на името и само-оправданията са несериозни според мен.
3) Никой от Зелените не пое ОТГОВОРНОСТ за провала!!! Обръщението, което те написаха никъде не казва например: аз – Б. Сандов, се издъних в организацията; аз – А. Крушовенска, неправилно разчетох как ще се отрази клипа с конопа в последния момент; аз – Джейн Грийн, моля за прошка, че попълних заявление за гласуване в чужбина и с това бях вкарана в забранителните списъци в България, поради нечетене на няколко реда преди да се разцъкам, да помогна и аз на сънародниците ни. [Това последното си е жива истина, доказваща на колебаещите се, че сме “неузрели”.]
4) Дали явно (като теб, мен, Аглика) или не, очевадно е желанието на всички да се мине единия процент и да се вземе някаква парица, че на доброволчески начела статуквото няма в скоро време да се промени. Защо, обаче, питам аз това не се афишира?! Георги Стефанов от WWF ми твърдеше, че българина (демек, не ние, каймака на нацията) това не можел да го преглътне, а ти почти ме убеди, че той имал опит в работата с хора и май е прав. А тогава това с легализирането на конопа какво беше? Сега ще се води дело и ако не спечелим – глоба от 100,000 лв и game over. [г-н Стефанонов също така ми твърдеше, че с изключение на пенсионерите, нямало човек, който той да не може да убеди за 5 минути да гласува с номер 23. Резултатите, даже и от София, да ти покажат неговата (само)заблуда или недостатъчна активност, както и да ме накарат да не го вземам много предвид в бъдеще]
5) Пожеланията ти са малко като “здраве, късмет и да ти се сбъдне всичко, което си поискаш”. Народът си е прост, не само в България де, и фактите са неуспорими: като цяло бедните старци продължават да гласуват за грабителите си, малцинствата продължават да избират “техни хора”, които още десет века ще им субсидират тютюна и по една почерпка преди вот, безперспективните ще се оповават на национализъм, а “нормалните” или няма въобще да ебават или ще се осланят на поредната силна личност, или като един чичо от съседен дебат ще правят “наказателен вот” и т.н. Ето и в моето семейство си имамеме от всички, включително такива като мен които се “взимат на сериозно”, са “избрали Терминал 2”, но които поради липса на паспорт на ООН изразяват мнения и позиция, където им е разрешено от световния ред, дори това да е в една “безперспективна държава”. Ако ще трябва да си пожелаем нещо истински, то би следвало да е постижимо от НАС самите! В рамките на политическия дебат, да си пожелаем Зелените да успеем да изготвим стратегия за присламчване на няколко процента от всяка електорална група, защото твърдото ядро е само 20 хиляди, без признаци за разрастване. Да не се блъскаме активно “кат’ вода в брег”, както изглежда ни предупреждава чичкото от гореспоменатия диспут. Пенсионерите, турците, циганите, левите, десните, националистите и дори нехаещите трябва да се припознаят до известна степен в партията. Защото в зеленото има страхотен потенциал, който трябва да се покаже по достъпен начин на отделните сегменти на техния език, за да не остане неоползотворен.
Поздрави от среднощната доба,
Станислав
* кавичките добавени след повече от час писане
Станиславе (:
Първо, причините за по-ниския вот са доста по-сложни, отколкото ги представяш ти или мога да ги опиша аз, с времето, което разполагам – или дори да ги обхване някой. Който и да е. (За склонността ни да даваме опростенчески обяснения на сложни процеси ти препоръчвам топло Thinking, Fast and Slow на Daniel Kahneman.) Пример: горе дори не съм споменал, че симпатизантите на „Зелените“, Реформаторския блок (та и „Глас народен“) често са едни и същи хора. А на избори можеш да гласуваш само за една партия. Следиш ми мисълта, да?
Втори пример.
Второ, аз се уморих от сериозничене. (Сега се смея, да… но наистина се уморих.) Хубаво е, че всеки има „рецепта за спасяване“. По-хубаво ще е, като открием как да си ги припокрием.
А дотогава – нека да си помечтаем. Нали си гледал „Тайната“? Може да има нещо там…
Трето, действай по конкретните идеи, които имаш. (Но все пак гледай да не пречиш много на чуждите. Както това с марихуаната е пречило на тебе.)