Като част от образователния дебат покрай наближаващия референдум, публикувам позицията на Петър Рашков, мой приятел и колега от Колежите на обединения свят.
~ ~ ~
1. Въпросът на референдума („… чрез изграждане на нова ядрена централа“) е подвеждащ:
Оказа се през последните няколко дена, че управляващата „партия“ сама торпилира собственото си предложение за допитването. Освен това стана ясно, че същинската цел на „правителството“ е да строи нови ядрени мощности (‘реактори’), които да се пришият към съществуващата АЕЦ Козлодуй. В действителност между ‘седми ядрен реактор в Козлодуй’ и ‘АЕЦ Белене’ в случая едва ли разликата е толкова съществена, след като частите за АЕЦ Белене ще да бъдат монтирани под друго име в Козлодуй. Това двулично поведение на „правителството“ означава, че референдумът всъщност е бил планиран като мъртвороден и провеждането му е подигравка с гражданите. Това развлечение струва милиони на всички данъкоплатци. Липсва разяснителна кампания за ядрената енергетика, а в ефира се чуват само указанията на международната ядрена мафия (излъчвани от радиоточките на различни „партийни“ централи).
2. Въпросът на референдума („да се развива ли…“) е неправилен:
Дори при сегашното състояние (наличие на АЕЦ Козлодуй от 40 години) България не е постигнала абсолютно нищо в развитието на ядрената енергетика, ами е пасивен краен потребител на вносни (руско-съветски) ядрени технологии. Нещо повече – дори ползваната суровина за козлодуйските реактори е изцяло внос, понеже в България липсва необходимата технология за обогатяване на уран. Епитетите, който се подмятат из ефира („високотехнологична индустрия“, „структуроопределящо значение“, „енергийна и икономическа независимост“) са едни кухи лъжи и евтин популизъм. Празните обещания за „развитие на науката и технологиите“ пък лъснаха при опорочения конкурс на министерството за фонда за научни изследвания през 2012 г.
3. За липсата на дългосрочна политика:
Липсата на дългосрочно мислене до момента при управлението на атомни електроцентрали в България е видна от това, че безвъзмездните помощи за демонтаж на малките блокове са употребени за безсмисленото инсталиране на допълнителни системи за сигурност, с които да се фукаме пред МААЕ. Напротив, водеше се активна кампания с цел да се злепостави членството в ЕС с аргумента „лошите искат да ни спрат безопасната централа и евтиния ток“ – никой не спомена, че тези блокове са били вече към края на планирания производствен цикъл („изпяли са си песента“, демек) и подобни инвестиции са изцяло нерентабилни и напълно ненужни от икономическа гледна точка. В момента очевидното следствие от тази „игра на келепир“ е, че АЕЦ Козлодуй не е в състояние да финансира със собствени средства демонтажа на малките блокове. Това няма да доведе до „ниски цени“ на тока в бъдеще, понеже демонтажът на тези блокове е неизбежен и ще струва в бъдеще все повече.
Изобщо няма да се спирам върху въпроса за рециклирането и оползотворяването на радиоактивните отпадъци – практиката показва, че тази преработка днес е икономически нерентабилна и има по-скоро показно-пропаганден характер. Използването на водно-водни реактори е чисто разхищение на уран, тъй като при един цикъл се оползотворява около 2% от ядреното гориво, а преработката на останалите 98% струва много, много $$$.
4. За енергийната ефективност:
В България се пилее в пъти повече енергия на единица БВП, отколкото е средната стойност в ЕС. Да не се сравняваме с Япония (въпреки многото им АЕЦ).
Затова смятам, че при този „референдум – ни в клин, ни в ръкав!“ – при въпрос, който е формулиран подвеждащо и неправилно (по йезуитски демек), единственият правилен отговор е „не“ – надявам се, че на парламентарните избори също ще има „не“ на парламентарно представените „партии“.
Петър Рашков
Вижте цените на тока в Европа http://bgblog.wp-admin.eu/archives/717
Pingback: „Ядреният“ референдум на 27.01.2013: Как и защо ще гласувате вие – или няма? | Калин М. Ненов
свръхпроизводство имаме. Свръхпроизводство на жито, маслодайни семена и… ток.
И “изнасяме” (т.е. изнасят търговците с позволението на държавата). Резултатът е: поскъпва хлябът, поскъпва олиото, поскъпва токът (и оттам всичко останало).
в отношение на ядрената енергетика има един любопитен момент: в САЩ са замразени строежите на нови ядрени мощности, но е удължен срокът за използване на тези, които са в експлоатация.
В същото време се отделят повече средства за изследване и конструиране на нови типове реактори.
Т.е. изчакват, за да се появи ново ниво в ядрената енергетика, за да се използва то, а не осталерите инженерни схеми.
Между другото, срещнах твърдения, че се обновяват (пак на Запад) съветските проекти от края на 1960-те за затворен цикъл на ядреното гориво (каскада реактори, всеки следващ използва “отпадъците” на предишния за зареждане). Както и една идея за реактор на необогатен уран (“бегущая волна”) – само че от него няма файда за военните.
за преминаване към преобладаващо алтернативни източници е нужна радикална промяна, пълно обновяване в технологиите на производство, добив, рециклиране, битова техника, транспорт, инфраструктурни схеми. Това ще е промяна, равносилна (но на друго ниво) на прехода от каменната ера към използването на метали.
Инерцията на сегашната техносфера (вкл битовата й част) обаче е огромна. И в условията на конкурентната икономика никой не би поел риска да се самоубие пазарно в името на прогреса. Държавното регулиране пък няма да се справи с такава задача, понеже главната му функция е да осигурява благоденствието на чиновниците и политиците, затова и технологичното обновяване ще е съобразено единствено с това – да стабилизира властта, да препятства на автономността на гражданите и техните сдружения.
в крайна сметка отпушването и изчистването на техническите проблеми е социално действие. Технологиите са създали условия, но дотук – политико-стопанските рамки ги карат да буксуват.
Съмнявам се, че Съветският съюз някога е имал интерес от подобни затворени цикли. Напротив, цялата “гражданска” ядрена енергетика там е служила като параван за производството на плутоний за ядрено оръжие. Вижте сами РБМК (тип чернобилски) за какво е служил.
Мисля, че Николай (Шаркан) под „съветски“ имаше предвид определен тип проекти, а не мястото, където са се осъществявали (или в случая – не са се ;)).
Имам резерви към някои от позициите тук.
България има нужда от износ. Много неща няма как да си ги произвеждаме, нерентабилно е. Значи трябва други неща да ги свръхпроизвеждаме и изнасяме, ако искаме да не загазим икономически. Токът е добър вариант – регионът ни е беден на енергия и имаме традиции и позиции на пазарите му.
АЕЦ Белене е безумно скъпа по чисто политически причини – около 20 милиарда в крайна сметка. Нормалната цена на АЕЦ с тази мощност е около 4 милиарда. При нея ядреният ток е един от най-евтините постижими, по-евтин е само този на най-големите ВЕЦ (но тях не можеш да ги построиш където искаш).
(Построяването на седми реактор в АЕЦ „Козлодуй“ е заобиколка на точно този проблем. При това положение реакторът ще ни излезе около 2 милиарда, ако не греша – тоест, цената на тока от него ще е напълно приемлива.)
Аз лично чувам в ефира всички позиции, доста балансирано застъпени. (И знам, че зад позициите „за“ стои ядреното лоби – но знам също и кой стои зад позициите „против“, а това са още по-неприятни центрове на влияние.)
България е постигнала доста в развитието на ядрената енергетика. Имаме обучени кадри за управление на атомни реактори, за действие в условия на аварии, технологии за експлоатиране на ядрени инсталации, за съхранение на ядрени суровини и отпадъци и т.н. Уран не обогатяваме, понеже ни е на практика забранено с международните договори след Втората световна. Ако обаче започнем, кадровата и технологична основа за обогатяване ще са точно сегашните ни „несъществуващи“ кадри и инсталации.
Демонтаж на блокове мисля, че засега не се извършва в световен мащаб – блоковете се консервират. (Технологии за демонтаж се разработват от всички водещи ядрени сили, но до момента не знам да има въведена в употреба. Така че няма как да се знае колко ще струва, и съответно има ли АЕЦ Козлодуй парите. А и колкото и да струва, АЕЦ-а трябва да изкара от нещо парите за него.)
Рециклирането и оползотворяването на ядрени отпадъци е изключително рентабилно икономически. (Да получиш свежо ядрено гориво от отработеното е многократно по-евтино, отколкото да го добиваш от руда.) Нямаме тази технология, понеже е твърде близка до обогатяването на уран, торий и плутоний за военни цели – рискуваме да си нагазим договорите. Ако обаче решим да я постигнем, ще е точно на базата на персонала и ресурсите на „Козлодуй“.
За енергийната ефективност съм напълно съгласен. Но е глупаво да пропускаш печалби, само понеже можеш и да пестиш.
@Григор:
не мога да се съглася с твоята логика. Да припомня няколко основни икономически положения – токът е стока с ниска добавена стойност. Подобрение на търговския баланс и БВП се постига с производство на стоки и услуги с висока добавена стойност. “Свръхпроизводство” на стока (може би имаш предвид свръхпредлагане) означава автоматично по-ниска цена на стоката. Затова в момента България “като енергиен лидер на Балканите” субсидира потреблението на ток в съседните държави чрез цените на вътрешния пазар. Това е порочна практика, която следва да се прекрати. Многократно по-голям ефект би имала инвестицията в качествено здравеопазване и образование, които са с висока добавена стойност (а не да събираме дарения чрез смс-и за деца, които не могат да се оперират в България). Защо при нас не идват да се оперират аджеба?
За демонтажа на блокове – демонтаж на блокове има в развитите западни държави (САЩ, Германия). Аз лично съм влизал в един такъв (тогава частично демонтиран) блок в щата Мейн, САЩ през 2002 г. (http://en.wikipedia.org/wiki/Maine_Yankee_Nuclear_Power_Plant). Ето и видео на взривяването на бетонния похлупак на блока от 2004 г. http://www.youtube.com/watch?v=7xssOBwy9po. В Германия се демонтира АЕЦ Грайфсвалд, която е от същата серия на спрените блокове на АЕЦ Козлодуй и май демонтажът е погълнал досега над 2,5 милиарда евро.
За рециклирането на ОЯГ – то е изключително скъпо и инсталациите за рециклиране по света са единици. В Европа има една във Франция и една във Великобритания, извън Европа има една в САЩ и една в Япония (която май не функционира).
@Пешо – нямаш идея колко си прав.
Сега не знам как е, но през социализЪма, може би 90% от разработките бяха секретни.
Сега не вярвам да е така, но това е обща болест на нашата научна общественост, да смятат популяризацията за губене на време. Така че на малко сайтове на институти можеш да намериш информация в достъпен вид. Иначе линкове към публикации в научни списания има, ама първо те са платени, второ за да ги прочете човек, даже и да плати, трябва да бъде навътре в материала…
А няма кой да “преведе” нещата на достъпен език.
“Дори при сегашното състояние (наличие на АЕЦ Козлодуй от 40 години) България не е постигнала абсолютно нищо в развитието на ядрената енергетика, ”
Което въобще не е вярно. България има много разработки в ядрената енергетика, например много по-ефективен начин за разпределяне на горивото за малките реактори (които са вече затворени), както и много изследвания правени с помощта на ядрените реактори.
Не случайно през 90-те години много американски и западноевропейски специалисти се командироваха по формални поводи до ИЯИЯЕ и душеха наоколо, понякога доста нагло.
Иначе и аз ще гласувам с “не”, не защото съм против ядрената енергетика, а защото реално никой не иска да построи централата, а целта е да продължат да бъдат източвани средства покрай нея. Ако имаше желание да се построи централата, тя отдавна щеше да е факт.
Знам например за софтуерна фирма, на която заданията се променят често, за тези промени се разпределят едни няколко стотин хиляди долара (естествено работещите не вземат нищо от тях). Така и други стотици хиляди се наливат непрекъснато, без да се прави нищо насреща.
(…) никой не иска да построи централата, а целта е да продължат да бъдат източвани средства покрай нея. Ако имаше желание да се построи централата, тя отдавна щеше да е факт.
Ти си третият човек, от когото чувам това в прав текст.
(То е съображение и при мен – от онези, които няма да обсъждам тук, за да не губим фокус.)
Преди да напиша текста бях погледнал какво става аджеба и в ИЯИЯЕ покрай референдума (съседи сме с един от професорите в него по чиста случайност). Явно разработките на ИЯИЯЕ са и до днес “свръхсекретни”, понеже на сайта му не може да се открие почти никаква информация за дейността на отделните му секции. 🙂 Не успях да открия никакво становище на института относно референдума, така че по-добре да не намесваме ядрената физика при ядрената енергетика с търговска цел.
“Иначе и аз ще гласувам с “не”, не защото съм против ядрената енергетика, а защото реално никой не иска да построи централата, а целта е да продължат да бъдат източвани средства покрай нея. Ако имаше желание да се построи централата, тя отдавна щеше да е факт.”
Точно и вярно. Това е и моето мнение. Науката, развитието и ползата за хората нямат нищо общо.
Благодаря, Божо, ще те цитирам да знаеш. 🙂
Уффф, уж умни позитивни хора, ама главите пълни с заблуди 🙂
Аз пък ще гласувам с ДА, защото:
– ядрената енергетика трябва да се развива, ЗАЕДНО, а не вместо развитието на другите еко-енергоизточници и повишаването на енергоефективността.
– има древен принцип, който казва, че когато не си напълно сигурен как да постъпиш поради недостатъчна информация, единственото което ти остава е да постъпваш така както не биха искали да постъпиш потенциалните ти и реални противници. Имайки предвид нездравата “загриженост” на нашите задокеански приятели /които изневеряват на приятелите си, но на интереса си никога/ да не развиваме АЕЦ, наблюдавайки как Турция яко си развива АЕЦите, както и Англия, Франция и дори двукратно ядрено патилата Япония, мисля че економическата целесъобразност налага развитие на АЕЦ в България.
– за мен няма АБСОЛЮТНО НИКАКВА разлика как и откъде Тумора ще краде! Дали ще краде от АЕЦ, магистрали, фалшиви европроекти, общини, здравна каса, болници, ДДС от бюджета, през Митниците и Правораздаването – някой да вижда някаква съществена разлика?????
А е крадял, краде и ще краде докато гражданското общество го няма.
Така че, драги ми позитивни мислещи колеги съгражданти – трябва да премахнем ПРИЧИНАТА, а не сизифовски безкрайно, ежечасно и безплодно да се борим с порожденията й.
Викторе (:
Разсъжденията ти по-нагоре си противоречат сами. Нужно ли е да посочвам къде? Или сам ще откриеш?
Привет Кал,
При цялото ми уважение, но това за мен си е измъкване от коментар. Посочи къде е противоречието – аз не виждам такова!
1.
А какво ще кажеш за „загрижеността“ на Русия да си развиваме АЕЦ-а? Или тях не ги слагаш в „потенциалните и реални противници“? Те просто ни мислят доброто, като прибират 10 милиарда за градежа на АЕЦ „Белене“? (Или бяха 20… и аз се обърках вече…)
2.
За Германия какво ще кажеш? Италия? Швейцария? Норвегия?
Ако знаеш как мразя избирателното цитиране… Направо ми иде да захвърля всичко и въобще да спра да отговарям. 🙁
3.
Ъъъ… количеството на откраднатото? Да речем?
(10 – или бяха 20?… – милиарда не са лъжица за всяка уста…)
Чисто „качествените“ оценки – „това е А, пък онова винаги е Б“ (с акцент върху „винаги“) – не престават да ме изумяват. Аз им викам „незряло мислене“ и съм по-свикнал да се сблъсквам с тях, като си говоря с подрастващите ми приятели. Става ми неловко, че ги срещам и в разговор между зрели хора.
… Така или иначе, Викторе – нищо от горното не дава отговор на основния ми довод да гласувам с „НЕ“.
Помниш ли го?
Имаш ли отговор, удовлетворителен (поне за самия теб), по него?
Ти си на ход. 🙂
П.П. Но с това:
съм съгласен.
Само че пак ме е яд на тебе. Дето само си го хвърлил – като пожелание – а не даваш никаква идея как се прави.
Тъй няма да стане. Не и в този блог. 🙁
Едно лингвистично наблюдение:
Направи ми впечатление как в позицията на Петър определени понятия се появяват винаги в кавички – например „партия“ и „правителство“. Подозирам, че е по същата причина, по която аз пиша в кавички „ядрения“, когато иде реч за този референдум.
А каква е конкретната причина, оставям читателите да се досетят. Писателски навици. 😉