Това е последният ми запис преди референдумa тази неделя. Той продължава мислите в „Как и защо ще гласувам аз“ и „Как и защо ще гласува Петър Рашков“.
След като споделих горните две позиции, искам да добавя:
1. Няколко материала:
- Какви ще са условията за гласуване на самия референдум и при каква активност ще се зачитат резултатите (пояснения от ЦИК)
- За НАИСТИНА информиран избор: тематична библиография за референдума (над 60 страници с източници за четене)
- „Нова ядрена централа“ – избрани лъжи (анализ с много цифри, от енергетик)
2. Едно размишление:
Да, формулировката на въпроса на референдума (за новата централа и ядрената енергетика) действително е подигравка със самата идея за референдум; и действително е заложена така, че отговорите ни (ДА; НЕ; БОЙКОТ) могат да се тълкуват според както им е угодно на управляващите от ММКД*.
Тълкуванията на преобладаващ резултат „ДА“ са що-годе ясни: „Ще строим нова ядрена централа“ (… но коя ли ще е?). „НЕ“ управляващите от ММКД може да прочетат като „Няма да строим нова централа – ами още блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (да се смеем ли, да плачем ли…). А бойкотът (няма да гласуваме на референдума – здрасти, Ники, Владо и всички бойкотиращи 😉 ) – като „Явно ви е все едно какво ще правим. Затова ще правим каквото си искаме“.
Точно заради последното ще ида да гласувам. Аз съм част от държавата „България“. Така съм избрал (иначе щях да живея другаде). Затова – не ми е все едно какво ще правят. И ми е важно какво правим – какво избираме – ние: частите, които правят цялото.
Ще ида да гласувам с ясното съзнание, че всичко в този референдум беше подигравка с идеята за референдумите като граждански инструмент: като почнем от безумните условия за регистрация на застъпници; и стигнем до датата за гласуване (27 януари е най-лютата зима – искат се наистина корави избиратели, за да се вдигнат да гласуват в точно такова време).
Ще ида да гласувам, защото съм корав избирател: обичам изборите, всеки избор, и вярвам в нуждата от тях. Ще ида да гласувам с ясното съзнание, че и на следващия референдум ще гласувам. И на по-следващия. И на тези след това. А междувременно – стъпчица по стъпка – ще „гласувам“ с всеки свой житейски избор. Такива избори ще правя, че хората, които се опитват да се подиграват с правото ми да избирам (здравейте, ММКаДри 🙂 ), лека-полека, стъпчица по стъпка, ще си заминат. А изборите ни ще стават все по-истински.
В деня след референдума вероятно ще пусна по-подробен запис за това. Темата му ще бъде референдумите по принцип: за какво служат; и конкретно „ядрения“ референдум: как се опитаха да го използват. Горното моля да приемете само като „маркер“ – сега нямам време за повече, а вероятно и вие нямате търпение.
3. Един въпрос:
Към всички, които четете тук – а как и защо ще гласувате (или няма) вие?
Особено много бих искал да чуя онези гласове, които до момента се чувстват изгубени сред глъчката; които имат важни доводи, а за тези доводи почти не се е говорило.
Ако вече сте го казали другаде – може просто да оставите линк към мястото.
(Само моля да не е рекламен. 😀 И – да пишете на кирилица, да?)
4. И едно пожелание:
За плодотворен размисъл до 27-и, а в самата неделя – за отговорен избор.
Бъдете!
* Мафията, мимикрираща като „държава“.
Pingback: Референдумите и изборите – със сърце | Калин М. Ненов
За регистрираните във форумите на Човешката библиотека:
първи отзиви от Всенародната Победа
Хм…
Най-сетне НЯКАКВА яснота какво ще стане, ако гласуваме между 20 и 60% (което е най-вероятният вариант, по наблюденията ми до момента):
(в. „Дневник“)
Е – това ми затвърждава НЕ-то.
Лъчезар Стефанов: Демокрация срещу рациокрацията, или размисли около предстоящия референдум
ВНИМАНИЕ! Съдържа много цифри! 😀
(А думата „рациокрация“ ще си я запазя за по-нататъшна употреба…)
Юлиян Попов: Да гласуваме ли за турската атомна енергетика?
Още една гледна точка какво (може да) значи гласуването с „ДА“ в неделя. (За тази аз лично не се бях замислял.)
Сега чакам някой да ми скочи, че съм националист, „сея етническа омраза“, „избивам исторически комплекси“ и… знам ли още какво ще ми припишат хората с принципа „Дай да ти обясня сега, пък после ще те питам“? :/
Михаил Вешим: Моето твърдо НЕ
Може с НЕ или може да не се гласува. Важно е да знаем, че ядрената енергетика по света е на умирачка и да не се излагаме пред света, гласувайки с ДА. Както и да не прахосваме още сили и средства както за Белене така и за Козлодуй.
“на умирачка”?
пак ще си говорим…
Сполай ти, Калине! 🙂
На референдума гласувам с “НЕ”.
Аз казах “НЕ” още през ноември 2006-та и от тогава само това повтарям. И аргументите си съм ги пускал къде ли не вече. Те все още са на http://probujdane.com/statii/oktopod.htm .
Сърдечно
П.
Прекрасно!
Благодаря за поредния „патрондаш“ доводи. 🙂
От една гледна точка проблемите не съществуват. Неща като ММКД не съществуват докато не ги създадеш сам с избора си. Често с избора си да се бориш с тях. Не можеш да се бориш с нещо дето го няма?
И според тази гледна точка е добре човек да внимава да не попадне в капана:
ММКД е проблем (който го има) ще се боря с ММКД (понеже го има и е проблем) за да бъда/бъдем свободни за да бъда/бъдем щастливи …
Проблеми и чудовища може и да не съществуват обаче проблеми и чудовища мога да създавам. И нямат друга сила освен моята и нямат повече живот от този, който аз им давам. А мога да им дам не повече от целия си живот.
И ако се съмнявам с способността си да създавам собствената си реалност къде съм тръгнал?
Ако си спомням за способността си да създавам собствената си реалност тогава пак – накъде съм тръгнал? С думите, действията си и изборите си?
Конкретно ако кажа:
“Да, формулировката на въпроса на референдума (за новата централа и ядрената енергетика) действително е подигравка със самата идея за референдум; и действително е заложена така, че отговорите ни (ДА; НЕ; БОЙКОТ) могат да се тълкуват според както им е угодно на управляващите от ММКД*.”
Казвам ли, че ММКД съществува? Казвам ли, че подигравката съществува?
И ако съм свободен да играя каквито искам игри. Да заемам каквито искам роли, да създавам каквито искам постановки, тогава докато се забавлявам и помня, че всичко е игра тогава всичко е наред. Ако се увлеча и забравя, че е игра тогава пак всичко е наред само дето за момент съм си позволил да го забравя 🙂
Забавлявам ли се с ММКД ? Да/Не ? Въпрос от референдума сега в който аз съм народа и ММКД и … още няколко други неща. :-Р
Гледна точка.
О, определено се забавлявам, Влади. 🙂
Позиция на гражданска група “Обединени за глобална промяна” относно предстоящия референдум
(включва подробен анализ на дефектите в провеждането му)
Митко – това ли е търновската група?
не съм впечатлен. Добре започнаха, след това пролича, че под “промяна” имат предвид същия втръснал гнил реформизъм.
Та както екозащитата, така и енергийният проблем няма адекватно решение в рамките на днес господстващата социално-икономическа и политическа система.
Декларативно е, ама не ми е по силите да преразкажа всички теоретици (почти винаги и практици) на анархизма.
Явно още не станало толкова зле, че масата от хора да предприеме логичната стъпка под действие на инстинкта си за самосъхранение – и тази стъпка е разрушаване на сегашния строй. Без нея всичко ще се гради върху гнили основи.
Е, виждал съм как страдащи от зъбобол търпят до последно… а после се тюхкат защо са чакали и понасяли толкова излишна болка, преди да осъществят “крайното”, но единствено решение.
допълнение:
за да се чувства някой част от държавата, той трябва да принадлежи към управляващата класа (политици, чиновници, обръчите им от фирми). Или да им е лоялен слуга, готов да изпълни всякакви заповеди (например да пукне от глад или преди навършване на пенсионна възраст, за да спести на държавата ПАРИ).
мафията не мимикрира под държава. Мафията е структура, идентична с държавата. Държавата изначално има същите цели и интереси, каквито има всяка една мафия. Ако не вярвате на мен, вслушайте се в словата на Ботев за това, че всяко едно правителство е заговор против свободата.
Ако не сте съгласни и с Ботев… ами, остава идентификацията на поданик на държавата, което на дело значи самодеклариране като враг на народа…
(за хора, чувствителни към значението на думите, следва ли да проявя обидна снизходителност, че механично повтарят и в мислите си ДЕМАГОГЕМАТА, че “държава”, “страна”, “народ” са синоними?)
Част съм от държавата „България“, понеже живея на територията ѝ, плащам (волю-неволю) осигуровките и данъците ѝ, съобразявам се с действащите ѝ закони (да, де… колкото се може по-избирателно – старая се да не съм говедо, по Григоровата дефиниция :D). Аз съм си избрал така. (За сравнение: можеше да остана в Канада.)
Но това не ми пречи да радея и да дея за промяна, с всеки избор, който правя.
(Ники… всъщност аз не вярвам в смисъла нито на държавата, нито на страната България. Вярвам в неща, които мога да видя и усетя – в хората около себе си, в тая Витоша отвъд прозореца, в желанието да си говорим… Искаш ли да хвърлим разговора там – отвъд „колективните халюцинации (както ги нарича Иван Попов), като „държава“, „страна“, „народ“ и други понятия, дето съществуват само в главите ви? Само че – ако го хвърлим там, колко от читателите ще успеят да ни проследят? Ти ще можеш ли? Пробвал ли си ме?)
ММКД = „мафията, мимикрираща КАТО държава“. (Тоест: благодаря, че ми обясни очевидното, нали… :/)
Същинска „държава“ – в дефиницията ми на „стопанисване“ (stewardship), т.е. управление от хора, които наистина милеят и мислят за управляваното – досега не съм видял тъдява. (Ботев е използвал друга дефиниция.) Нямам ширината и дълбочината на познанията ти за света – може би наистина няма и няма как да стигнем до такова „стопанисване“… Вътрешното ми усещане обаче е: че можем. И не виждам, в тази моя визия, някакви съществени отлики от моделите, които сам ти предлагаш в блога си.
Както казах и при Григор:
Със събеседник като мене много по-полезно ще ти е да бягаш от отговорите (особено: по-декларативните) и да караш на въпроси. Тъй и двамата ще научим нещо.
Искаш ли?
държавността има точна дефиниция. И тази на “стопанисване от радеещи” принадлежи към пропагандата за заблуждаване.
Кралете са имали основание да казват, че те са държавата. Сега същото могат да кажат представителите на имотната класа.
Тази теорема е доказана още от Прудон.
Държавата има точни характеристики, при липсата на които вече имаме нещо съвсем друго, което не може да се нарече държава по никой начин, освен от привързаност към самата дума (опаковката).
И най-важната характеристика е властта, т.е. принудата и механизмите за принуда. Там, където нещата стават без принуда, там няма държава.
аз не съм Григор все пак
Днес няма да дискутирам – но искам да ти обърна внимание на още един принципен проблем в дискусиите ни. Започва тук:
държавността има точна дефиниция
Точна дефиниция, Ники, имат само и единствено понятията в точните науки.
Когато си говорим за социални, хуманитарни и други „не-точни“ феномени, самата дума „дефиниция“ е подвеждаща. Емо го е обяснил тук:
http://atonofthoughts.blogspot.com/2012/06/blog-post_22.html
Оттам нататък, всяко настояване, че „дефиниция“ А е по-„точна“ от „дефиниция“ Б твърде вероятно ще ме изгони от разговора.
е, нали писах, че вместо бойкот по-доброто е саботаж – пускане на невалидна бюлетина, при това преднамерено невалидна.
и пак – не референдуми трябват, а ПУШКИ, мамка му!
http://sm.a-bg.net/2013/01/16/lekarstvoto-e-edno.htm#comment-108188
и
http://sm.a-bg.net/2013/01/22/razshireni-samoubiistva.htm
и (става дума за референдуми)
http://sm.a-bg.net/2013/01/22/komentar-kam-blyanovete-na-bosiya-naivnik.htm
1. А каква е разликата – на практика – между „бойкота“ и „саботажа“? С какво ще промени пускането на такава бюлетина възможните тълкувания, които споменах в записа?
2. Кой ще вземе ПУШКИТЕ? Ти наемаш ли се да:
2.1. ги осигуриш на хората?
2.2. поведеш хората?
има участие, но бюлетините са невалидни. Т.е. хората имат отношение, но то не се вписва в зададените отгоре рамки. Естествено, че властта ще тръгне да си прави въртели. Но това, надявам се, ще предизвика възмущение, което (дано!) се излее в преки действия.
няма проблем. Стига да видя хора. Набавянето никак не е трудно.
Аз чувам същото за „бойкота“: „Няма да отидем да гласуваме на това извращение, за да си покажем отношението“. Струва ми се, че и двете са еднакво податливи на „преиначаване“.
Пак опираме и до простичкия въпрос за числата: Колко хора трябва да убедиш ти да „саботират“, за да има ефект? Колко хора трябва да убедя аз да гласуват с „НЕ“?
(Ако трябва – ще пренеса сметките и тук.)
Какво значи „хора“, по твоята дефиниция? Колко такива „хора“ познаваш в момента? Колко очакваш да станат в следващите: година? Пет? Двайсет?
(Няма да те питам как ще набавиш пушките, че не знам кой и как чете наоколо. 😉 Пазя си тоя въпрос за на живо.)
възможно. Даже сигурно. Ами в тази система – толкоз. По-добро не може да стане без строшаването й.
За да има сигурен ефект – всички. Но бих бил доволен на повече от половината гласуващи.
Колкото и да убедиш ти да гласуват с „НЕ“, нали не си забравил, че резултатът не задължава властта?
Ами като по поръчка се появи приблизителен пример за “хора” – Октай Енимехмедов.
Познавам неколцина.
Зависи от събитията в тази и следващите години. Само дето наред с такива като Октай има и такива като старшината-самоубиец-убиец от Пловдив…
Веднага мога да ти кажа, че оръжие има навсякъде (оръжейни магазини, полицейски поделения, военни складове, ловни дружини, нелегални търговци) и в точния момент само мързеливите няма да са се въоръжили.
Освен това, за първоначално оръжие стават много неща.
За да има ефект „саботажът/бойкотът“, трябва да гласуват по-малко от 1,2 милиона българи. (Както обясних неколкократно.) Според теб, реалистично, какви са шансовете ти да го постигнеш? Например: колко човека смяташ, че ще разубедиш от твърдия електорат на БСП?
(Понеже моите наблюдения показват, че само от него може да се съберат повече от 1,2 млн. гласове – и то само ЗА.)
Не, не съм забравил, че резултатът (особено ако е под 4,3 млн. гласували) не задължава „властта“. Но съм обяснил защо ЩЕ гласувам – и пак, и пак; и как. В самия ми запис горе, точка 2.
Моля дай линк към Октай Енимехмедов, нямам идея кой е. (А не ми се рови из плявата, която, убеден съм, е плъзнала из Мрежата междувременно.)
(Линк към старшината не ща.)
Аз съм от „мързеливите“ – и да си взема оръжие, навярно ще съм по-опасен за околните си с него, отколкото за тренирани стрелци (да речем).
Но то не пречи да подготвям други оръжия… Много неща стават, да. 😉
от твърдия електорат на БСП вече съм разубедил (директно) трима. Ама един от тях се познава с бай Сашо Наков (с анархически стаж от 76 години, 10 години затвор при царщината и комунистите, 4 години интерниране, иначе той е на 93), така че заслугата надали е моя.
Колко са разубедените косвено (през вестника, сайта, блога и страницата на ФАБ във ФБ) – не знам.
(бесепарите не са толкова едини по този въпрос, както ни се внушава. Те са за ядрена енергетика, но против проекта Белене, предпочитат разширение на Козлодуй; в случая съм съгласен с тях, но, както сигурно видя от дискусията в “Ефремов”, повече ми допадат идеите на ЕксПешо – защото енергетиката трябва да е децентрализирана. Само така в нея ще се намери място (и дялът ще расте!) за възобновяемите източници).
Искам да уточня, че премахването на държавността и капитализма съвсем би отменила този въпрос. Енергийните нужди на нов модел техносфера няма да имат нужда от АЕЦ там, където слънцето се издига достатъчно високо над хоризонта; но не е така над паралела на един Петербург например)
ама не разубеждавам теб. Имаш си мнение, обосновал си го. При определени условия (т.е. социална революция) бих се съгласил с практическите следствия от доводите ти (без да се съгласявам със самите доводи).
Октай Енимехмедов е момъкът, който демонстрира лично, че Доган (бих добавил всички останали мутрополитици, а това са 99,99 на 100 от останалата сган) заслужава да го гръмнат като бясно псе. Но и също така демонстрира, че НЕ ИСКА да го убива, не иска да става подобен нему. Куражлия, браво.
„мързеливите“ ще насочвате стрелбата и ще следите придвижването на противника. И ще превързвате ранените – всички.
Аналхическата революция е срещу системата, не срещу хората, дори и най-гадните нека имат шанс да се променят.
Тъй че подготвяй – бинокъл, лазерно фенерче, бинтове, радиостанция, такива неща… 😉
По “закона” за неопределимостта чий труд в едно колективно дело е по-важен (и заради което анархистите се отказваме от заплащане на труда, а ратуваме за задоволяване на потребностите без мерене на заслуги) всяка помощ в логистиката е равностойна на прякия “контакт с противника”.
Мисля ние, старците, да сме на първата огнева линия – и без това после няма да сме сериозни строители на новото поради немощ.
Ники, сърдечно благодаря за тоя отговор – след него доста неща си легнаха на местата (поне в моята глава, де… за чуждите не гарантирам :D).
Сега имам един съвсем конкретен проблем („сега“ ще рече „от тая сутрин“):
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=8196#p8196
(Това е третият голям протест по темата – миналата седмица вече направихме два.)
И съвсем конкретен въпрос:
Как искаш да действаш ти – специално за тия случаи с поредните строителства в Иракли и по Странджа?
Моля съобрази отговора си с това с какви ресурси разполагаш (и си готов да вложиш) лично.
Питам, понеже имам една „бойна група“ другари, на които вече им е дотука от глупостите на ММКД и ги сърбят ръцете. Ама сериозно. И тоя път май ще се действа.
(Питам и за да проверя все пак кои и какви хора го четат този блог.)
П.П. И моля дай някакъв линк към Октай – от тези, които лично на теб ти допадат. Звучи ми като смислен човек.
отзад напред
не мога да отделя конкретен линк за Октай, почнаха да се пишат все по-противоречиви неща. Иначе отначало само слушах радиата (Хоризонт, Дарик). Новинарските сайтове трудно ги отварям.
за протестите около Иракли и Странджа – и преди съм ти казвал, че без спечелване на симпатите на местните жители НИЩО няма да стане. Проблемът е преди всичко социален и като важна последица – екологичен.
личните ми ресурси в момента… не са много. Метеорологичната подскачаница ме е разбила. Но поне не боли, просто ставите (на пръстите също) са като клеясали, а не може да се каже, че съм обездвижен (на ден се събират 8-10 км ходене + дърварски и домакински работи).
Обидно скромни в момента са и ресурсите на ФАБ.
В Иракли и Странджа, док. знам, почти няма местни хора: неслучайно местностите там удовлетворяват критериите за включване като защитени територии. (Един от които е да няма прекомерно човешко вмешателство.)
Добре, да видим какво ще кажат и другите другари. Багерчета и фадроми, кирки и погроми… 😀
Ако се съди по броенето тук, активният „саботаж“ е бил „извъртян“, за да валидирa референдума. :///
(Ако извадим 20-те хиляди невалидни бюлетини от общия брой, резултатът пада с няколко хиляди под необходимото. Няма по-фентъзи място в света от България, просто няма…)
Сега разбрах:
Цялата работа с „преброяването“ била, за да стане и тако, и вако. Ако от централата на ММКД спуснат нареждане „тако: валиден е“ – ЦИК включват невалидните бюлетини, и фокус! – референдумът се оказва валиден. Ако нареждането гласи „вако: не е валиден“ – ЦИК вадят невалидните бюлетини, и Бокус! – референдумът става невалиден.
И няма никакво значение кой как – или дали въобще – е гласувал…
We’re the land of the miracles…
😀 😀 😀
П.П. И все пак, да си кажа, преди да вляза във февруари и да оставя януари зад гърба си:
Наказателният вот – и всичко друго наказателно, което сътворим – само се затвърждават. 😉
в такъв случай, просто трябва да се троши влязлата в района строителна техника.
Вероятно напролет ще има условия за такива акции (защото тогава ще се активизират и нашествениците).
Дотогава и аз ще съм във форма.
уточни “почти няма”. Почти не означава “съвсем” все пак.
Имах предвид, че строителна техника ще ни трябва на нас. Ама не за строителство. 😉
Ще проуча проуча точно колко местни хора има във въпросните зони. В територията на Иракли, която се предлага за защитена, почти сигурно няма никакви.
Напролет, напролет…
*отпрепусквам към пролетта, свирукайки*
ildir в коментарите на в. „Дневник“:
И аз така. 😉
Илиян Василев: Защо не откривам своя отговор във въпроса на предстоящия ядрен референдум
(още цифри, още въпроси)
В конкретния случай изборът, който правиш, може да се смята и за сериозен компромис. Сам изтъкваш, че за престъпната политическа прослойка, която независимо от състава си в различни периоди неизменно обслужва тясно частни интереси, няма значение какъв ще бъде резултатът от този цирк. Няма съмнение, че резултатът, какъвто и да е той, ще бъде извратен и използван изгодно съгласно дълбоко вкоренената практика на произвол и беззаконие. Щом е така, какво променя твоят глас “НЕ”? Изразяваш позицията си против атомната/ядрената (кой както ще да я нарича) енергетика, но съзнаваш, че и твоят глас може да бъде превърнат в подигравка с тебе.
Аз не се чувствам част от ДЪРЖАВАТА България. Аз съм част от българската нация, от българската култура, от страната България. Не държавата, която е и мой, и твой враг. Иначе не може и да бъде, защото тя не е нищо друго освен по-откровена бандитска разновидност на неолибералното безумие. И обслужва олигархия, която пред очите ни в последните десетилетия се превръща от агресивен паразит в още по-агресивен злокачествен тумор. Иначе казано, тя обслужва интересите за запазване на статуквото на всяка цена, макар да става все по-болезнено ясно, че за икономическите, социалните, екологичните проблеми не може да има решение в рамките на съществуващата система.
Затова няма да участвам в това извращение на идеята за vox populi. Не ме интересува как онези отрепки ще тълкуват моя бойкот. Участие в издевателствата на тази система само удължава агонията й и я прави още по-мъчителна – за нас, не за тях.
Владо: съгласен съм с разсъжденията ти, принципно.
Мисля, че различията ни идват от позициите, които сме възприели, ти и аз, към „държавата“.
Ти – ако те разбирам добре – отбягваш всеки контакт с настоящото извержение, което парадира като „държава“. (ММКД„ по моята терминология.)
Аз искам да го променя. Активно. С „фул контакт“, дет’ се вика. 😀
И – незадължително на принципа „Системата може да се разруши, такова де ;), промени само от едно място: отвътре“. Има и други принципи.
Само че… няма да ги кажа. Поне не тук и сега. Едно по едно. 🙂
Стъпка по стъпчица…
знаеш ли колцина са пробвали “разрушение отвътре”?
За 6000 години история, в която е присъствал този тумор “държава” – безчет са.
Някои са свършили зле. Повечето обаче са се превърнали в част от проблема, който са се опитвали да решат “отвътре”.
Аз защо според теб написах „има и други принципи“?
:-О
ми не знам какво имаш предвид… и май се обърках.
Да, не предполагаш само това… ама и за революция (май) не си…
предавам се.
Говоря за „успоредни, непресекателни системи“.
(Друга разлика, която наблюдавам между мен и теб, Ники, е в „размера“ на стъпките, които предлагаме ти и аз. Моите са по-мънички, сами по себе си – основно защото на няколко пъти вече съм се „разкрачвал“, опитвайки твърде големи промени наведнъж…
Но понякога имам чувството, че крайната ми мечта, моята „обетована земя“, е далеч отвъд и твоята, и тази на 99% от мечтаещите/визионерите, които познавам. Затова и няма да ме чуете да говоря за нея.
Първо трябва да се уверя, че дори един толкова простичък 😉 текст като новелата „Да обичаш Сам Сама“ има кой да го разбере…)
крайната ми мечта е… безкрайна
но няма нищо общо с нужната програма за (колективно) действие, чиято цел е по определение скромна: да отвори вратата пред мечтите, да ги пусне на воля.
Засега тази врата е залостена и строго пазена – от държавата, от капиталистическата система (която е събрала в себе си практиките на всички предишни потиснически модели).
Следователно, нужно е да се преодолее съпротивата на церберите. Може да става и с нокторезачка, ама ще е по-мъчително и грозно. Затова предпочитам със замах – шат на цербера главата и… така нататък (напоследък последното стана модно да се употребява със или без смисъл най-вече пред камера и микрофон).
Без отварянето на тази врата (скок) всички мечти си остават виртуални.
Преносването на една мечта е по-лошо от преносване на бебе – с поражения върху и “родителя”, и “чедото”.
Природен факт.
Цитирам приятели: