Приятели,

Като продължение на предишната анкета (и… подготовка за предстоящите избори? :D), ви каня да отговорите на още три въпроса.
Continue reading →

Гласували приятели,

Долната анкета е импровизирано „социологическо проучване“, което ме осени, докато разсъждавах над резултатите от изборите в неделя. Моля отговорете на следните въпроси:
Continue reading →

Тази неделя ще гласувам за „Зелените“, бюлетина 26.

Заради Петко – мой съученик от Езикова гимназия „Пловдив“ и един от най-читавите човеци, които познавам.

И заради Вера – с която сме били рамо до рамо в кампаниите за опазване на Рила, Странджа, Пирин, Иракли, заедно сме координирали гражданската група, създала един от най-смислените закони за генно модифицираните организми в Европа, през 2010-а.

И заради Жоро – един от двамата създатели на Shadowdance, а с това и един от хората с най-голям принос за разгласата на смисленото фантастично изкуство (начело с литературата) в България. (Жоро, с когото все не смогвам да си поговоря както искам… а то всъщност няма нужда. Има такива душевни побратими, знаете. Думи с тях не ни трябват.)

И заради Мишо, Боби, Крис, Жоро (от WWF), Стоян, Петър, …

С годините все по-малко вярвам на идеологии (които после виждам да се разкривяват до неузнаваемост). И все повече – на личности. Хора, за които съм се убедил с очите си какви са и как действат.

Да, разбира се, те също може да се разкривят – особено ако впоследствие ги изоставя. Ако спра да им сподвижнича и се дръпна настрана, да ги наблюдавам, да ги съдя.

Само че… Петко, Вера, Жоро са ми приятели. Хора, давали от себе си и доказали неведнъж, че заслужават помощта ми. Аз приятел ли ще съм, ако гледам отстрани и ги съдя, и… дотам?

…

Вие? Как избирате кого подкрепяте?

Четящи приятели,

Навръх първа пролет Човешката библиотека публикува антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“.

Която – според мен – е най-силната българска антология, излизала досега. Не само фантастична – а въобще.

В Goodreads обясних защо. Тук ще цитирам само част от предговора:

Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).

Аз, читателят, копнея да чета истории, за които мога да усетя, че вълнуват авторите си. Да усещам как от тях още капе кръв, още блести усмивка.

Знам… такива истории се пишат трудно. И ни изтощават – като всяко силно преживяване. И ни трябва време после: да възстановим кръвта си, лицевите мускули да си починат.

Но и знам, че могат да се пишат. Ето, имаме една антология. А дали… имаме още?

Ще се радвам, силно, ако споделите:

А) впечатления от текстовете в антологията;

Б) други текстове (или цели сборници), в които вие сте усетили, че вълнуват авторите си.

(Как да ги познаете ли? Ами… по това, че и вас вълнуват, като ги четете. ;))

Слушам ви… а междувременно подготвям следващата. Още по-голямата. 🙂

(Още по-вълнуващата?)

Оттук:

Да съберем 10 000 подписа и 10 000 лева за регистриране на Зелените в парламентарните избори

Срокът е 24 март – тази неделя.

Подкрепата ми за „Зелените“ е по две линии: едно, вярвам, че бъдещето на Земята и бъдещето на човечеството са неразривно свързани – и от 12 години допринасям за това общо бъдеще с каквото умея; две, познавам лично достатъчно от хората в партията, за да мога да гарантирам за тях.