„Нишките, които се прекъсват“ и глобализацията
(истинска история)
<2005-02>
Писано по повод на конкурса за есе „Цветан Стоянов“
Аз обичам глобализацията; и я обичам тъкмо заради връзките, които създава – заради нишките, които изприда.
Обичам я заради Интернет: заради възможността да пратя писмо до стар приятел в Портланд, Орегон, и да получа отговор един час по-късно; и заради възможността да срещна нови приятели, докато обсъждаме любими автори в някой IRC канал – или направо си разменяме електронни книги, песни и филми; а напоследък започвам да я обичам особено много – откакто благородните души от www.skype.com пуснаха безплатна програма за телефонни разговори през Интернет, толкова качествена във възпроизвеждането на глас, че всеки път, когато я ползвам, имам чувството, че съм се облегнал о рамото на събеседника (или събеседниците) си и споделям себе си на живо.
Обичам глобализацията заради все по-разширяващия се наш допир до чужди цивилизации: други народи, други култури, други световъзприятия… Три часа в Интернет ми осигуряват виртуално пътешествие до Тибет – а истинско аз така или иначе няма да мога да си позволя през следващите десет години. И макар че онзи Тибет, който зървам в снимките и описанията на сайта, не е действителният, а само негов преразказ през видеообектива и културните филтри на съответния пътешественик, аз всъщност се обогатявам двойно – у мен се създава поредната двойна нишка, свързваща ме с разбирането както на наблюдаваното, така и на наблюдаващия. Имал съм възможност да вкуся, често в оригинал, от произведенията на Шекспир, сестрите Бронте, Тери Пратчет, Михаел Енде, Алесандро Барико, Умберто Еко, Астрид Линдгрен, Дейвид Зиндел, Даниел Куин; да почерпя вдъхновение от картините на Ешер, Магрит, Дали, Дюре, Луис Ройо, Джон Хауи или от музиката на Карл Орф, Бетовен, Queen, Avantasia; и, с разширяващия се наш хоризонт на изток, да поема от живителния холистичен подход на дзен будизма и тъй да започна да изцелявам разлома „Добро – Зло“ в понятията си; да съчетая нравоучението на баснята с непоучаващия, разтварящ възприятията подход на коана; да слушам величествените полифонии от гняв на Savatage редом с лечебните, душемилващи мантри на Deva Premal; и, в крайна сметка, всмукан във вихъра на множащите се избори, да открия истинския себе си, да създам онова свое „аз“, което е цяло – и възприема света в целостта му, свързано: глобално, локално и вътрешно.
Обичам глобализацията заради глобалното, постепенното повсеместно осъзнаване на глобалните проблеми, с които сме дарили нашата планета: онова осъзнаване, което идва, когато проумеем, че националните граници не спират наводненията и сушите; че националните решения на една държава няма да я спасят от киселинния дъжд на едно полукълбо; и няма граница, национална или световна, която да замести озоновия слой и да опази кожата ни от рак. А още повече обичам глобализацията заради произтичащото глобално осъзнаване, че тези проблеми трябва – и в действителност могат – да бъдат решени само по подобаващ начин: глобален; и съответно пораждащото се глобално желание за намиране на такива решения – желанието за глобално сътрудничество.
Обичам глобализацията заради взаимопроникването на култури, истории, начини на мислене, заради възможността да вплитам примери, в това си есе и във всекидневните си разговори, без да е необходимо да ги обяснявам или превеждам, независимо от коя част на света са събеседниците ми. Обичам я заради разширяващото се взаиморазбиране: опознаване, взаимно обогатяване и, в крайна сметка – най-важното последствие – взаимоприемане.
И накрая – поне на онзи край, който ми е необходим тук – обичам глобализацията заради разширяващите се възможности за пътуване, които две поколения преди мен са дали възможност на всеки българин да открие България в цялата ѝ прелест, отворили са врати пред родителите ми към Източна Европа, а на мен и моето поколение предлагат света, от Ванкувър до Вануату.
В това есе искам да ви разкажа историята на моето собствено пътуване през последните пет години. Спирам се тъкмо на тази история не толкова защото я познавам по-добре от всичко друго на света, а защото тя е история за създаване и прекъсване, и повторно създаване на нишки.
Веднага бързам да уточня: Предстои ви да прочетете един личен разказ, изграден от преживявания и наблюдения без претенции за обективност и изчерпателност. Целенасочено съм се старал да бягам от обобщенията: колкото по-глобално възприемам света, толкова по-малък се чувствам пред многообразието и необозримостта му – и всички обобщения, изразени в краен брой думи, започват да ми се струват все по-непълни и ограничаващи възприятията ни в определени коловози, които ни разделят от действителността в цялото ѝ неизразимо великолепие.