… е мое себесподеление в новата ни рубрика „От сърцето на Човешката“:

От сърцето на Човешката: Кал

Разгледайте я. Може да се срещнете със сродни духове. Или дори…

Но нека не издавам тайни. 😉

По изключение тук ще вмъкна няколко думи за контекст.

Следващата миниатюра може да ви звучи познато, ако сте чели „Триптих за Юнаци и злодеи“, частта „Дясно“. Тя е писана три-четири години преди „Триптиха“, като въображаем разговор с първата ми любов, иранката Негар, която – съвсем опростено казано – обичаше да се наранява в отношенията ни.

Прави ли ви впечатление промяната на гледната точка в „Триптиха“? Частта „Дясно“ на свой ред повежда разговор с това Въображаемо, след като авторът (иска ми се да вярвам) е пораснал с три-четири години и не смее да гледа никоя история само от едната ѝ страна.

(А дали Негар също е пораснала междувременно? Тя отдавна не се е обаждала, но ми се иска да вярвам.)

Наскоро брат ми ме порица, че в приказката „???“ съм представил неравностойно гледните точки на Юан и на Рея – дал съм несправедлив превес на едната над другата. Посвещавам долното Въображаемо и горната история на него.

Continue reading →

Приятели (:

Пиша това в момента, в който научих за него. И пиша съвсем накратко:

До 14 декември може да допринесете за сбъдването на „Златната ябълка“: първия анимиран сериал, вдъхновен от българската митология. Вижте кампанията в Kickstarter, включете се, разгласяйте!

https://www.kickstarter.com/projects/goldenapple/the-golden-apple-series

Continue reading →

Преводът ми на разказа „Само двама“ от Агоп Мелконян, Just the Two, е отличен в конкурс на фондация „Елизабет Костова“ и избран за публикуване в американското списание Words without Borders.

Беше ми неописуема радост да се окажа в компанията на двама толкова утвърдени преводачи като Анджела Родел и Питър Скип; и дваж по-голяма – че един от най-топлите текстове на Агоп ще стигне до нови читатели.

Сърдечно благодаря на Людмила Мелконян и Мирослав Пенков за подкрепата и насърчението.

Continue reading →

Продължаваме февруарската нишка…

Зиндел в малко думи

<2004-02>

Когато трябва да говоря за Зиндел, винаги се обърквам – не защото нямам какво да кажа, а защото никога не зная откъде да започна. Крайният резултат за слушателите варира от пълно неразбиране и вписване на автора в графа „прокажени“ до полуискрени полуусмивки, заразени от екстатичните ми словоизригвания, и обещания за „Ще се чете… по-нататък“. Толкова са темите и идеите в „Реквием за Хомо сапиенс“, такъв е ентусиазмът ми… и толкова времето и търпението на слушателя. Затова сега ще започна (и завърша) представянето на Зиндел с тема, за която съм принципно неподготвен да говоря: темата за любовта. Надявам се, че така ще бъда поносимо кратък.

Continue reading →