Четящи приятели (:

Вчера поредица „Човешката библиотка“ навърши седемнайсет. Седемнайсетата ѝ се казва „Ех, магесническа му работа“ и е дебютният роман на Калоян Захариев.

Continue reading →

Преди седмица, навръх осмия рожден ден на Човешката библиотека, се зарадвахме с ново издание на „За спасяването на света“: нашата най-голяма книга, в не едно или две отношения. Ако не сте я чели (или чували), грабвайте я. Ще ви изпълни празниците. Обещавам. 🙂

Аз вече съм разказвал защо „За спасяването…“ ми е толкова голяма радост – и общностна, и лична. Голямата ми мечта пък е прочитането ѝ да се отрази на читателите, както се е отразила на Ади „Тринайсетте цвята на дъгата“:

Досега си мислех, че трудно мога да харесам българско фентъзи/фантастика. Или въобще книга, написана от български автор.
Нямам спомен кое толкова ме е наплашило, но „Тринайсетте цвята на дъгата“ ме излекува от този страх завинаги.

(„Тринайсетте цвята на дъгата“ е малката сестричка на „За спасяването…“. Тя също е едно добро начало. Но – начало. 😉 )

Continue reading →

Приятели (:

В блога на Човешката библиотека ви чака нов откъс от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – задружната ни история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени.

Чакаме и онези от вас, които ще По-желаят „Промяна“… или просто желаят да я четат на хартия. (Рециклирана, разбира се. 🙂 ) Срокът е 12 януари.

„Промяна“ може да се чете самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и Злодеи: втори“. А ако решите да опитате и тях… е, промените идват в най-различни превъплъщения. 😉

Четящи – но най-вече рисуващи – приятели (:

Екипът на Човешката библиотека По-жела „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – ще рече, че задружната ни история за гражданските протести от миналата година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени влиза в поредица „Човешката библиотека“. Ура! 🙂

Сега – до 21 декември – ѝ търсим корица. Ще ни предложите ли? Вижте пълните условия.

А тук може да чуете мое интервю по радио „Хоризонт“ за Копнежа… и за по-личните измерения на промяната.

Ние ви чакаме. 🙂

Из предговора към „Песента на ханджията“

(…) Защо е важна тази книга за човека Калин, за мечтите му какво да включва „Човешката библиотека“. По какво се отличава тя от другите книги, които познавам.

Ами например:

В целия роман ще срещнете всичко на всичко двайсет герои. Въпреки това ще ги помните по-дълго от стотиците в епичните десеттомници. Седмици след като ги изпратите към следващите им пътешествия, гласовете им ще ви съпровождат във вашите.

В „Песента“ няма ни една война, ни едно сражение. Има схватка между трима, схватка между двама и три сблъсъка, в които физическите умения не помагат с нищо. Аз ги помня и петте, щрих по щрих… и са повлияли, осъзнато или не, на начина, по който пиша бойни сцени. Само Зелазни ми е влиял така.

Кулминацията на „Песента“ – моментът, в който сълзите ни се отприщват – няма нищо общо с бойните сцени. Или дори с тоя толкова любим, толкова изтъркан похват – смъртта на някой герой. Не искам да ви отнема радостта от първооткривателството, затова само ще кажа: там ви чака не смърт, а прераждане. И то не физическо. (Искам повече такива финали.)

Continue reading →