Докладва агент Ненов:

През изтеклата 2012 година реализирахме 6, словом: шест, публикации на текстове, преведени и редактирани от участници във Фантазийската преводаческа академия.

Най-масовата ни публикация се осъществи през май в сайта за електронни издания на къса проза Alfie Dog. Оттам одобриха разказите The Most Terrible Beast („Най-страшният звяр“) и Causality („Инвазия“) от Христо Пощаков и Father („Татко“) от Ивайло Г. Иванов. The Most Terrible Beast е включен в предстояща хумористична антология, която очакваме на 1 април. (Съвършено сериозно.)

Най-публикуваният ни автор бе Христо Пощаков, чийто хеттрик бе отбелязан с публикацията на разказа The Swamp („Блатото“) в електронната антология Over the Brink: Tales of Environmental Disaster през юли.

Най-престижната ни публикация беше включването на Three Tales of a Very Windy Town („Три истории за град с много вятър“) от Любомир П. Николов в електронната и хартиената антология Unstuck #2, редом с автори като Jonathan Lethem, Daniel Wallace и Carl Sandburg. В случай че широката общественост не остане достатъчно впечатлена – нека се довпечатли тук.

Най-дългоочакваната ни публикация ще бъде в летния брой на Nameless Magazine. От кого и какво, ще докладваме при свършен факт. (Пу-пу, да не му е уроки… прощавайте, разсеях се за момент.)

Най-публикуваният ни преводач бе Калин М. Ненов (участвал в превода и на шестте текста), следван плътно от Росена Петкова.

Накрая със задоволство констатирам, че новата година също започва успешно. Подробности очаквайте в следващия ни годишен доклад.

К.л.м. Ненов,
13 март 2013
гр. не се чете

В самия край на февруари – който се оказа месец на кинопреводите 😉 – стигаме до още един от най-важните филми в живота ми. За „К-Пакс“ ми е трудно да говоря и досега – точно както и досега думите, музиката, играта в тия два часа ме хващат за гърлото и държат ли държат… докато не си припомня напълно за тленноста ни; и за безкрайността ни.

Български субтитри за K-PAX / „К-ПАКС“: версия 2013-02-28
За версия на филма в 2 файла (като тази в Замунда)
Превод и субтитри: Мария Пеева
Редакция: Катерина Бързева, Калин М. Ненов

Приятно гледане, и припомняне.

Покрай гражданските вълнения тези дни; и покрай моите лични вълнения*, за съдбата на оная среда на живот, която наричаме и „природа“; и покрай пак надигащото се желание да блъскам, да смачкам, да счупя… си спомних за този филм.

Ако не го знаете – тук с Атанас Славов сме го одраскали по повърхността.

Ако не сте го гледали – моментът е подходящ. Изключително. Преди да сме тръгнали да блъскаме, мачкаме, чупим.

Български субтитри за Casshern / „Кашерн“: версия 2013-02-21
За вариант на филма в 2 файла (например този в Замунда)
Превод: StraightEse
Редакция: Калин М. Ненов

Внимание: Casshern е емоционално изстъргващ. Не ви го препоръчвам, ако сте в чупливо състояние.

* Изисква регистрация. Ако не се справяте с въпроса на входа – дайте знак, ще ви подскажа.

Февруари като че се очертава месец на субтитрите. 😉

Тези са за анимационния филм „Последният еднорог“ от 1982-а, правен по едноименния роман на Питър С. Бийгъл.

Може да ги изтеглите от сайта на Човешката библиотека; или направо от тук.

За сбъдването им обединиха сили и магия Желяна Пеева, Light_Lord, Анна Антонова и Калин М. Ненов.

Вълшебно препускане! 🙂

Нашите думи не ни принадлежат.

~ След „Аватар“ през 2009-а спрях да ходя на кино.
Не само заради следния симптоматичен случай:
В Човешката библиотека имаме принцип да даваме х-нигите си за свободно четене на всеки, който не може да си ги позволи или иска да ги пробва, преди да прецени дали да ги купува.
На няколко пъти през януари 2010-а проведох следния диалог, с различни хора: „Вече държиш ЧоБи книга Х повече от месец. Хареса ли ти? Искаш ли да си я вземеш? Мислиш ли да ни я връщаш?“
Отговорите бяха вариации на „Да, човек – обаче нямам никакви пари… Нали разбираш как е…“.
Малко по-късно дочух същите хора – всеки един от тях – да споделят с приятели: „Човееееек! Ходих на „Аватар“ за трети път! В „Арената“! Направо се РАЗМАЗАХ!!!“

~ Вече не ходя – тъй де, не ходех – на кино и понеже се разочаровах от способността на филмите да разкажат смислена история.
Два часа време са си твърде малко, за да вместиш в тях нещо голямо.
Надеждите ми в динамичните изкуства се изместиха към сериалите – чиито представяния от Наско в алманасите „ФантАstika“ доказват, че има на какво да се надяваме – и към компютърните игри: ролеви, визуални романи (visual novels), куестове… всеки поджанр, който набляга на историята.
Сериалите и игрите разполагат с поне 20 часа време за всяка от историите си.
Големи теми се нуждаят от големи платна.
Не става дума за големия екран. Метафората тук е от живописта. Continue reading →