Из „Инкогнито“

Из „Инкогнито: Тайният живот на мозъка“Incognito: The Secret Lives of the Brain

Погледнете се отблизо в огледалото. Под зашеметяващата ви външност бушува скрита вселена от свързани механизми. Те включват сложно скеле от кости, мрежа от жилести мускули, много специализирани течности и вътрешни органи, които се бъхтят задружно в тъмното, за да ви поддържат живи. Слой от високотехнологична самовъзстановяваща се сетивна тъкан, която наричаме „кожа“, скрива всичките тези механизми под една приятна опаковка.

А ето го и мозъка ви. Килограм и половина от най-сложния материал, открит някога във вселената. Това е командният център, който движи цялото начинание, получавайки известия през малки пролуки в бронирания бункер на черепа.

Мозъкът ви е изграден от стотици милиарди клетки, наречени неврони и невроглия. Всяка от тези клетки е сложна колкото един град. Всяка съдържа целия човешки геном и пренася милиарди молекули през заплетени системи. Изпраща електрически импулси до другите клетки, понякога стотици пъти в секунда. Ако всеки от тези трилиони импулси в мозъка изобразите чрез само един фотон светлина, сумарният резултат би бил ослепителен.

Клетките са свързани в толкова потресаващо сложна мрежа, че тя обезсилва човешката реч и поражда нуждата от нови видове математика. Един обикновен неврон създава около десет хиляди връзки със съседите си. И понеже невроните са милиарди, в един кубичен сантиметър мозъчна тъкан има толкова връзки, колкото са звездите в Млечния път.

Тежащият килограм и половина орган в черепната ви кутия – подобен на розово желе – е изчислителен материал от непознат вид. Състои се от миниатюрни, самопрограмиращи се части и далеч надминава всичко, което сме мечтали да създадем. Така че ако някога се почувствате мързеливи или тъпи, горе главата: вие сте най-дейното, най-умното същество на планетата.

Take a close look at yourself in the mirror. Beneath your dashing good looks churns a hidden universe of networked machinery. The machinery includes a sophisticated scaffolding of interlocking bones, a netting of sinewy muscles, a good deal of specialized fluid, and a collaboration of internal organs chugging away in darkness to keep you alive. A sheet of high-tech self-healing sensory material that we call skin seamlessly covers your machinery in a pleasing package.

And then there’s your brain. Three pounds of the most complex material we’ve discovered in the universe. This is the mission control center that drives the whole operation, gathering dispatches through small portals in the armored bunker of the skull.

Your brain is built of cells called neurons and glia—hundreds of billions of them. Each one of these cells is as complicated as a city. And each one contains the entire human genome and traffics billions of molecules in intricate economies. Each cell sends electrical pulses to other cells, up to hundreds of times per second. If you represented each of these trillions and trillions of pulses in your brain by a single photon of light, the combined output would
be blinding.

The cells are connected to one another in a network of such staggering complexity that it bankrupts human language and necessitates new strains of mathematics. A typical neuron makes about ten thousand connections to neighboring neurons. Given the billions of neurons, this means there are as many connections in a single cubic centimeter of brain tissue as there are stars in the Milky Way galaxy.

The three-pound organ in your skull—with its pink consistency of Jell-o—is an alien kind of computational material. It is composed of miniaturized, self-configuring parts, and it vastly outstrips anything we’ve dreamt of building. So if you ever feel lazy or dull, take heart: you’re the busiest, brightest thing on the planet.

Continue reading

Професия преводач: художественият превод

На 23 февруари по покана на Обединени млади граждани участвах в семинара „Професия преводач: митове и легенди“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Задачата ми беше да представя неволите и радостите на художествения превод. Наблягайки на радостите. 😉 Continue reading

Наш превод в международната антология Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors

Разказът „История на телевизионните вируси“ от Иван Попов влезе в международната антология Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors, заедно с още 240 текста от 120 автори, които са дебютирали в професионални англоезични издания през 2014 или 2015 година. Това му дава право да се състезава за наградата John W. Campbell за най-силен дебют във фантастичната литература. Наградата „Джон Кембъл“ се връчва заедно с наградите „Хюго“ на ежегодния световен фестивал на фантастиката Уърлдкон, който тази година ще се проведе през август в Канзас Сити, САЩ.

Антологията Up and Coming излиза в електронна форма и може да бъде безплатно свалена до края на март от сайта на съставителите ѝ.

Continue reading

Из „Сивият път: Наследникът“

Из Сивият път: Наследникът“ | Excerpts from The Grey Road: The Scion

… но крал от мен не става. Знам добре,
крале на тоя свят е имало различни:
развратни и благоприлични,
сърца от злато и коварни твари,
предатели и искрени другари,
страхливци и безумни храбреци,
глупаци, лунатици, мъдреци,
ала в едно са те обединени –
с корона на главата са родени.
На крал такъв аз преданост дължа,
а другото нарича се лъжа.
… No king am I. I know too well
The many shapes a king can take:
Some lecherous and others chaste,
With hearts of gold or evil ways,
Vile traitors or trustworthy mates,
Fainthearted, recklessly courageous,
Buffoons, or lunatics, or sages,
But one thing has defined them all:
That none of them were crownless born.
To such a king I bow my head.
Alas, deception is the rest.

Continue reading

Из „Нощта на скорпиона“

Из „Нощта на скорпиона“

– Чичо, мога ли да поговоря с теб? За онези… неща – рече след малко Даниел и фиксира чичо си с поглед, нетърпящ отказ. – Андреа пак се свърза с мен…

– Добре, ела оттатък в кухнята – предложи Любо и му смигна. – Май този разговор не търпи отлагане?

– Тя, тя… Чичо, тя ми показа картина на катастрофа в Ирландия. Или Англия… Не знам.

Любо затвори вратата на кухнята и го погледна изпитателно.

– Снощи не са казали за…

– Знам, чичо. Нали заедно гледахме новините по първа.

– Ами тогава да заседнем пред телевизора и да следим новините, а?

Даниел потръпна.

– Значи и ти мислиш, че катастрофата може още да не е станала?

Любо кимна мрачно.

– Но ако не е станала, не може ли да я предотвратим?

– Как, Дани? По какъв начин? На кого да се обадим? Какво да му кажем?

– Но ако може да се вижда бъдещето и нищо не може да се направи, какъв е смисълът да знаеш какво ще се случи? – Дани блъсна с юмрук стената, на която се бе подпрял преди миг. – Какъв е смисълът?

Любо сви рамене.

– Затова и на хората не е дадена способността да виждат бъдещето. Могат само да го променят с действията си, без да знаят как тези действия ще се отразят на останалото, случващо се в момента.

– Много объркано говориш, чичо, много – рече след минута размисъл Даниел. После неохотно се съгласи все пак да следят новините.

Continue reading