Професия преводач: художественият превод

На 23 февруари по покана на Обединени млади граждани участвах в семинара „Професия преводач: митове и легенди“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Задачата ми беше да представя неволите и радостите на художествения превод. Наблягайки на радостите. 😉 Continue reading

Наш превод в международната антология Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors

Разказът „История на телевизионните вируси“ от Иван Попов влезе в международната антология Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors, заедно с още 240 текста от 120 автори, които са дебютирали в професионални англоезични издания през 2014 или 2015 година. Това му дава право да се състезава за наградата John W. Campbell за най-силен дебют във фантастичната литература. Наградата „Джон Кембъл“ се връчва заедно с наградите „Хюго“ на ежегодния световен фестивал на фантастиката Уърлдкон, който тази година ще се проведе през август в Канзас Сити, САЩ.

Антологията Up and Coming излиза в електронна форма и може да бъде безплатно свалена до края на март от сайта на съставителите ѝ.

Continue reading

Космическо

Космическо

<2003-07-16~18~2004-12-09>

От лутания злободневни
Духът ми почва да более.
Върни го малко у дома!

Та значи, представи си
поле, осеяно с звезди,
пропито от Вселенска чернота.
Сложи галактики, сложи и купове;
сложи си черни дупки по желание.
(Сложи ги, бе. За гъдел. Не боли.)

И още, постави спирали
от праБожествена енергия
в четиринайсет Праначални цвята.
(Оф… нека да са двадесет и седем.)

И после, ти: гориш-твориш,
с контур от Изначален Огън.
(Може и без контур
– нали си част от цялото,
нали отъждествяваш всичко.)
Лекувай черни дупки. Гъделичкай
галактики – и купове дори.
Прегръщай Братя надразумни
и свръхчувствителни Сестри…

Духът ми си пътува.
Рейсът спира.
Излизам през очукана врата.
Усмихвам се,
развеселено-изцелено
… Пътуваме в Безкрайността.

Приятел

Приятел
(интимна епика)

<2005-02-12>

… Само едно не развих
– още нямам:
твоите мисли във мене да чувам.

–– Викай, Приятеле! Викай за помощ!
(Няма срам – няма дълг – има Обич!)

… Знаеш ли що е
да знаеш, че страдал
сам е Приятелят,
устни прехапал?

А ти – на две крачки от нейо…
Два маха – и би гя прегърнал…

(Ако ме срещнеш – в очите ме срещнеш –
с думата „гордост“, и гордост в очите,
че си пожалил~а своя Приятел,
че и сам~а си си мъкнал~а кръста

… ще те пребия!!!

… с Любов ще те бия…) Continue reading