Нещо нежно

<2003-07-16>

Искам да напиша нещо нежно,
дето ще достигне теб, и теб, и теб
– всички ви желая да достигна.

Искам да направя нещо нежно,
дето ще помилва не едно лице
– всички ви желая да помилвам.

Искам да говоря без „обаче“.
Искам да не ми тежи страхът,
че ще бъда неразбран, или накриво.
Да ви дам каквото имам,
без да съжалявам, никой щом не взима.

Искам да ви върна
онова, което си ми дала/си ми дал,
смесвайки го с нещо мое.

И така да ходя
– с пръсти за докосване
– с скули за помилване
– с Обич за споделяне

Continue reading →

Стихия

<2005-02-07~08~09~10>

Сто демона дебнат във мене,
сто бяса, бунни да бият.
Притихнали, чакат знамение
и чакат…

А аз си ги крия.

Могъщо животно е конят:
ритник – и оттатък отлиташ.
А в мене стотина се гонят.

… Гнева ми ли ще изпитваш?

Сто хали, атланти, фурии
бесуват и сила ми стичат,
и чакат – стаени стихии.

… А аз съм роден да Обичам…

Continue reading →

Фантазиец

<2003-07-24~08-22~23>

„Фантазиец“ е […] онзи, когото дори постоянно да гледаш, пак няма да успееш да обзреш, понеже пламъкът на промяната е по-бърз от импулса по зрителния нерв.

Калин от май две хиляди и трета
не е Калин от януари
не е Калин от Бостън девет осем
не е Калин от прогимназията
не е Калин от вчера вечер
не е Калин, завършил „Фантазиец“
не е…

Примигваш – вече съм различен.
Уж гледаш мен, а виждаш някой друг.
Разбраният Калин морално остарява,
новосъздаденият ти се подиграва
с усмивка, канеща да разбереш
(най-най-чаровната, коя му се отдава),
че продължава Промянопроцесът.

Калин, когото помниш, си замина;
Калин, когото виждаш, го смени.
И ако същностното се запази,
съзря ли колко още се роди?

Недей да ме вкалъпваш
– вКалини ме
– обзри ме с всичките си сетива.
Здрависай новото – и прегърни ме
… най-лесно ще ти е да стигнеш Същността.

Планината днес е затворена

<2005-02-13~03-??>

Планината днес е затворена.
Стига толкова постмодернизъм
– дай ми чувството непресторено,
не изящния си словизъм.

На реката разцъфва руслото
в бели лилии, лотоси лилави.
Забрави за момент за челото
– дух вдъхни; покажи, че си жилаво.

Меки повеи милват дъбравите.
Приласкали са сенките странници.
Вечерта бособроди в моравите.
Нека Пинче ти е наставница.

Космически

<2003-08-21~23~24~28~30~2004-12-21~2005-02-21>

От плът съм,
но плътта не ме изчерпва.
Със мисли се насищам
по-вътрепълно от с храна.
(А ако ме гостиш със свое Чувство,
две седмици без(с)пир се случва да горя.)

Краката ми опират о земята,
но нямам страх сред облаците да се рея.
Тук и сега живея,
ала не забравям,
че цялата Вселена ми е дом,
че времето ми съизмерва Вечността.

И тюхкам се за мижави неща
(могъща сила е инерцията),
ала съм спрял да се Страхувам
и „лошо“ да съзирам сред Света.
(„Добро“ е, ако ни променя;
а няма да ни промени… кое?)
Свободен съм от менгемето на смъртта,
Свободен да се уча да Живея.

Ядосвам се, тъжа понякога,
ала ме води Радостта,
и Волността, и Обичта…

От плът съм
и съм част от Космоса
(и всички „но“ на „и“ да станат)

– подобно нему, ней
и теб.