Приказки за Юнаци и злодеи:
???
Юан изува ботуша си, изритва го надалеч и задръгва с две ръце копитото си.
Когато сърбежът престава, пръстите на лявата му ръка лепнат. Той се взира в алените капки, стичащи се по тях. Присвива очи, когато вижда, че върховете на ноктите му са се заострили. После вдига глава към огледалото.
„Това аз ли съм?“
Лицето отсреща е обрасло със сиво-кафява четина, която стига до скулите и избива дори по челото. От лявото ъгълче на устата се подава връхче на зъб. „На бивник.“ Само очите му са все същото крехко кафяво.
„Напоследък сериозно не мога да те позная…“
Юан въздъхва (лицето насреща му изпръхтява), обръща се и отива да се преоблече. В другия ъгъл на стаята. Continue reading