Нашите думи не ни принадлежат.

~ След „Аватар“ през 2009-а спрях да ходя на кино.
Не само заради следния симптоматичен случай:
В Човешката библиотека имаме принцип да даваме х-нигите си за свободно четене на всеки, който не може да си ги позволи или иска да ги пробва, преди да прецени дали да ги купува.
На няколко пъти през януари 2010-а проведох следния диалог, с различни хора: „Вече държиш ЧоБи книга Х повече от месец. Хареса ли ти? Искаш ли да си я вземеш? Мислиш ли да ни я връщаш?“
Отговорите бяха вариации на „Да, човек – обаче нямам никакви пари… Нали разбираш как е…“.
Малко по-късно дочух същите хора – всеки един от тях – да споделят с приятели: „Човееееек! Ходих на „Аватар“ за трети път! В „Арената“! Направо се РАЗМАЗАХ!!!“

~ Вече не ходя – тъй де, не ходех – на кино и понеже се разочаровах от способността на филмите да разкажат смислена история.
Два часа време са си твърде малко, за да вместиш в тях нещо голямо.
Надеждите ми в динамичните изкуства се изместиха към сериалите – чиито представяния от Наско в алманасите „ФантАstika“ доказват, че има на какво да се надяваме – и към компютърните игри: ролеви, визуални романи (visual novels), куестове… всеки поджанр, който набляга на историята.
Сериалите и игрите разполагат с поне 20 часа време за всяка от историите си.
Големи теми се нуждаят от големи платна.
Не става дума за големия екран. Метафората тук е от живописта. Continue reading →

Първоначалният ми замисъл за този запис беше съвсем различен. Но вчера… първо, вчера победихме всички (припомням: имам склонност към (само-)ирония); и второ, Любомир Николов – Нарви ми припомни за събитията на 14 януари 2009-а. А аз, докато си ги препрочитах, си припомних откъде съм тръгнал; накъде вървя; какво лежи в сърцето на това понятие „гражданин/активист“, което, покрай препирни по форуми и живи срещи, може да ни се стори само ум понякога. (Всичко, което е само ум, без никакво сърце, е опасно. Като всичко останало, което е парче, а не е цяло.)

И тъй… Continue reading →

Това е последният ми запис преди референдумa тази неделя. Той продължава мислите в „Как и защо ще гласувам аз“ и „Как и защо ще гласува Петър Рашков“. Continue reading →

Като част от образователния дебат покрай наближаващия референдум, публикувам позицията на Петър Рашков, мой приятел и колега от Колежите на обединения свят. Continue reading →

През декември писах за референдума. Тогава фокусът беше върху нуждата да съберем подписи за регистрация на алтернативна позиция по време на медийната разяснителна кампания преди самия референдум.

Пак тогава обещах, че ще изразя позицията си по самия референдум едва когато имам повече яснота. Сега.

И така:

На 27 януари ще отида да гласувам на „ядрения“ референдум.

Изборът ми ще бъде „НЕ“. Continue reading →