„Кибер бяла приказка“ на театър „Мале-мале“

Приятели (:

Честита 2018-а! Нека донесе на всички ни онези юначества (и Юни ;), които ще ни заредят най-пълно.

Споделям ви едно от юначествата през 2017-а, което зареди мен – пълно-препълващо…

Continue reading

Публикация: Приказката „???“ в списание „Осем“

Приказки за Юнаци и злодеи:
???

Юан изува ботуша си, изритва го надалеч и задръгва с две ръце копитото си.
Когато сърбежът престава, пръстите на лявата му ръка лепнат. Той се взира в алените капки, стичащи се по тях. Присвива очи, когато вижда, че върховете на ноктите му са се заострили. После вдига глава към огледалото.
„Това аз ли съм?“
Лицето отсреща е обрасло със сиво-кафява четина, която стига до скулите и избива дори по челото. От лявото ъгълче на устата се подава връхче на зъб. „На бивник.“ Само очите му са все същото крехко кафяво.
„Напоследък сериозно не мога да те позная…“
Юан въздъхва (лицето насреща му изпръхтява), обръща се и отива да се преоблече. В другия ъгъл на стаята. Continue reading

Космическо

Космическо

<2003-07-16~18~2004-12-09>

От лутания злободневни
Духът ми почва да более.
Върни го малко у дома!

Та значи, представи си
поле, осеяно с звезди,
пропито от Вселенска чернота.
Сложи галактики, сложи и купове;
сложи си черни дупки по желание.
(Сложи ги, бе. За гъдел. Не боли.)

И още, постави спирали
от праБожествена енергия
в четиринайсет Праначални цвята.
(Оф… нека да са двадесет и седем.)

И после, ти: гориш-твориш,
с контур от Изначален Огън.
(Може и без контур
– нали си част от цялото,
нали отъждествяваш всичко.)
Лекувай черни дупки. Гъделичкай
галактики – и купове дори.
Прегръщай Братя надразумни
и свръхчувствителни Сестри…

Духът ми си пътува.
Рейсът спира.
Излизам през очукана врата.
Усмихвам се,
развеселено-изцелено
… Пътуваме в Безкрайността.