Из предговора към „Песента на ханджията“
(…) Защо е важна тази книга за човека Калин, за мечтите му какво да включва „Човешката библиотека“. По какво се отличава тя от другите книги, които познавам.
Ами например:
В целия роман ще срещнете всичко на всичко двайсет герои. Въпреки това ще ги помните по-дълго от стотиците в епичните десеттомници. Седмици след като ги изпратите към следващите им пътешествия, гласовете им ще ви съпровождат във вашите.
В „Песента“ няма ни една война, ни едно сражение. Има схватка между трима, схватка между двама и три сблъсъка, в които физическите умения не помагат с нищо. Аз ги помня и петте, щрих по щрих… и са повлияли, осъзнато или не, на начина, по който пиша бойни сцени. Само Зелазни ми е влиял така.
Кулминацията на „Песента“ – моментът, в който сълзите ни се отприщват – няма нищо общо с бойните сцени. Или дори с тоя толкова любим, толкова изтъркан похват – смъртта на някой герой. Не искам да ви отнема радостта от първооткривателството, затова само ще кажа: там ви чака не смърт, а прераждане. И то не физическо. (Искам повече такива финали.)
Continue reading →