Сабята в бастуна изчерпа въпроса, разбира се, но аз опитах още веднъж; да си опазя честта, в известен смисъл, макар че ти няма да разбереш.

– Конюшните няма да угодят и на шекнат – рекох ѝ. – Капещ покрив, влажна слама. Срам ще ме е да сложа толкова хубави коне като вашите в тия обори.

Не помня отговора ѝ – не че има някакво значение – първо, защото гледах яростно момчето, предизвиквайки го да възрази, и второ, защото в следващия миг лисицата се измуши от дисагите на кафявата, скочи на земята и запраши на север, захапала за шията една от мътещите кокошки. Изревах, малоумните кучета и прислужници дотърчаха, момчето погна беглеца тъй ожесточено, като да не го беше довело лично да ми мори пилетата, и в следващите няколко мига дворът закипя от непотребен прахоляк и дандания. Помня, че конят на бялата почти я хвърли.

Момчето имаше куража да се промъкне обратно, признавам му го.

– Съжалявам за кокошката – рече кафявата. – Ще ви платя.

Гласът ѝ беше по-лек от тоя на черната, по-гладък, с нотки на плавност и отстъпчивост. Южна страна, но не родом от там.

– И сте права – сопнах се. – Тая кокошка беше млада, струва двайсет медни пари на пазара.

С една третина отгоре, но тъй се прави, инак няма да уважават нищо твое. Пък и си помислих, че съм открил как да се отърва от цялата идиотска история.

– Ако отново видя тая лисица, ще я убия – заплаших я. – Не ми пука дали е домашен любимец, тя и кокошката ми беше. – Е, поне Маринеша си я обичаше. Двете си бяха лика-прилика.

I cannot recall her answer — not that it makes the least difference — first, because I was looking hard at that boy, daring him to say other and second, because in the next moment the fox had wriggled out of the brown woman’s saddlebag, leaped to the ground and was on his way due north with a setting hen by the neck. I roared, imbecile dogs and servants came running, the boy gave chase as hotly as if he hadn’t personally brought that animal here to kill my chicken, and for the next few moments there was a great deal of useless dust and clamor raised in the courtyard. The white woman’s horse almost threw her, I remember that.

The boy had the stomach to come sneaking back, I’ll say that much for him. The brown woman said, “I am sorry about the hen. I will pay you.” Her voice was lighter than the black woman’s, smoother, with a glide and a sidestep to it. South-country, but not born there. I said, “You’re right about that. That was a young hen, worth twenty coppers in any market.” Too much by a third, but you have to do that, or they won’t respect a thing you own. Besides, I thought I saw a way out of this whole stupid business. I told her, “If I see that fox again, I’ll kill it. I don’t care if it’s a pet, so was my hen.” Well, Marinesha was fond of it, at least. They suited each other nicely, those two.

– Колкото си щеш – казах, малко рязко. Явно наистина остарявам, след като едно обикновено „благодаря“ започва да значи повече за мен от епични дирения за една или друга залутала се принцеса, дори когато героят наистина има най-очарователния чифт крака за двайсет години във всяка посока. – Черна жена – той кимаше нетърпеливо – и високо кафяво създание, порода воин.

Предполагам, че беше дребнаво от моя страна, само че Росет вече се извръщаше с влажни очи само при мисълта за тях, а сега и този, и изведнъж всичко ми се видя дразнещо. Ще да е, задето точно тая история съм я играла твърде много пъти, дума да няма.

– Името ми е Лизонже – рекох, – а персоната, която те храни, е Росет. Можеш ли да ни кажеш своето име?

– Тикат – отвърна той и отново заспа. Тригвалин, нашият актьор по младежките роли, понечи да му даде бренди, но го спрях. Прави си го сам и има градове и цели провинции, където не можем да се върнем заради щедростта му.

– Може да остане в плевника с теб – рекох на Росет. – Ханджията няма да разбере.

“Tikat,” he said, and went to sleep again. Trygvalin, our juvenile, began giving him brandy, but I made him stop. He makes the stuff himself, and there are towns and entire provinces we can’t return to because of his openhandedness. I said to Rosseth, “He can stay in the loft with you. The landlord won’t know.”