Аз не съм Лукаса.

Аз не съм никой.

Никой не прекрачва два пъти портите на смъртта. Аз не съм никой. Аз преминах, а те ме изчакаха. Не искат да чакат, но ще ги накарам.

Студено, студено, студено, като реката. Някой викаше, вика ме, далеч назад на ръба на Лукаса. Но тогава не бях Лукаса. Аз съм рисунка, която е била дращена, драскана, изтрита отново. Далеч напред: звезда, пее, обещава да ми каже името ми, ако мога да я хвана навреме. Затова ли съм тук, бях тук? Трябва да бързам. Бързах ли?

Смъртта е едно никъде, очертано в светкавици. Помня. Студено не е никъде под краката ми, но ходех бързо, защото помня пътя. Сега има лица, преди имаше лица, плаващи в тъмата, между мен и звездата. Когато умра първия път, ще видя същите тия лица.

Тук долу в реката е тихо като тишина. Над мен, на повърхността, водата се зъби и къса, както ще ме разкъса, когато падна в челюстите ѝ. Ала в реката погледнах нагоре през покоя и виждам как лицата плават край мен, тъй много натежали, уморени лица от селото, които не би трябвало да ми се усмихват с такова нежно разбиране. Не би трябвало. Аз не съм никой.

I am no one.

No one can pass the gates of death twice. I am no one. I walked through, and they waited for me. They do not want to wait, but I will make them.

Cold, cold, cold, like the river. Someone was calling, is calling me, far behind on the edge of Lukassa. But I was not Lukassa then. I am a drawing that has been scratched out, scrawled over, erased again. Far ahead, a star, singing, promising to tell me my name if I can catch it in time. Is that why I am here, was here? I should hurry. Did I hurry?

Death is a nowhere lined with lightning. I remember. There is cold nowhere under my feet, but I walked swiftly, because I remember the way. There are faces now, there were faces before, flowing by in the dark, between me and the star. When I die the first time, I will see those same faces.

Down here in the riverbed, it is quiet as quiet. Above me, on the surface, the water snarls and tears, as it will tear me when I fall to its jaws. But in the riverbed, I looked up through stillness and watch the faces flowing past, so many heavy, weary village faces that should not smile at me with such tender knowledge. They should not do that. I am no one.