Празници и подаръци: за нас и за Земята

Featured

Приятели (:

Дойде декември! Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (…); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци.

Ако и вие като мене се изприщвате при мисълта за три дни обикаляне на онлайн магазини, молове и коледни базари; и – по-важното – ако търсите подаръци, които да не изтощават общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… може би нещо тук ще ви допадне. 😉

Идеите надолу са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:

1. Опазвайте българските гори и планини.

Чрез дарения за:

Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.

Continue reading

Как подаваме сигнал при съмнения за незаконна сеч

Featured

Готвя този запис от няколко години… и най-сетне имам повод да го публикувам. 🙂

Последна актуализация: 27.09.2025 г.

Най-лесният начин е с новото мобилно приложение на WWF „Защити гората“. Инсталирайте го и следвайте указанията вътре.

Ако нямате удобно устройство (NB: приложението изисква Android версия 6 или по-висока), ето как да действате „ръчно“:

Continue reading

Две празнични – и един въпрос

Featured

1. С излизането на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ в ЧоБи вече официално съм автор на трилогия. Мислил ли си е някой някога? 😀

(Всъщност първата приказка за Юна се появи през 2006-а. Дванадесет години са си дълъг път…)

2. Мечтаете ли си за бъдеще, в което… ами всъщност да ви се живее? А за хората, дето го съграждат – още сега, сред нас?

Ако и пишете – участвайте в конкурса „Изгревът на следващото“ до 1 юни. Ще ви четем аз и още десет страстно развълнувани човеци. 🙂

Continue reading

И ще избягам

И ще избягам

<2003-08-11~12>

Кажи ми:
                  „Не държиш на мен.
Обръщаш повече внимание на него.
Тя ти е по-душевносвидна.“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Уж за мен ти пука,
а гледай как се разпиляваш,
на колко хора се раздаваш…“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Колко други знаят
най-съкровените ти преживявания?
Кой~а по ред съм във сърцето ти?“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Ако те вълнувах,
защо не ме откри
в часа на най-кървящата агония?
Защо не бе до мен?“
                                    И ще стоя,
                                    безмълвно-смазан,
                                    и ще те питам,
                                    от очите само:

                                    „Защо… не каза…“
Continue reading

Принцесата, просякът и патерицата

Принцесата, просякът и патерицата

<2006-11-03>

За Ally
(Отчасти вдъхновено от „Танц с вятъра“ на Алекс Султанов)

Белите, бели, чак сини снежинки милвали страните ѝ, а косите ѝ се веели с гривата на коня във виолетовата вечер. И хем се била унесла в мечтата за замък-дом и топло огнище, хем препускала устремно, право напред, като зимния вихър…

Просякът се надигнал сред преспите, облакътил се удобно на патерицата си и я загледал изпод качулката.

„Накъде ли отива? – помислил си. – Какво ли я чака?“ И: „Къде ли се носи, сега?“ В очите му лумнало весело пламъче.

Една ръка се протегнала изпод гънките на окъсаното му наметало, поднесла кафява кха-тайтска пръчица към процепа на качулката, а после я измъкнала, пламнала. Зимният вихър се завъртял и грабнал искрица от пръчицата: люляково ухание, по-виолетово от зрака наоколо. И тая искрица уж плавно се плъзнала през сребристата* пелена, но настигнала коня и конничката насред галопа им, потанцувала в гривата и косите, а накрая се кротнала току зад лявото ухо на принцесата и я сепнала с пролетния си лъх. Разтворила принцесата очи, големи, големи, чак кладенчови, и видяла:

снежинките, една с една нееднакви;

преспите, сгушени по дърветата;

белия дъх на жребеца си;

замъка и огнището, принцовете и просяците, които виелицата рисува със сняг…

Просякът се усмихнал, наместил тиарата на главата си и завъртял патерицата, за да подкоси коня** на първия преследвач.


* А иначе: посребрялата.

** А иначе: пумата.

Continue reading

Нещо нежно

Нещо нежно

<2003-07-16>

Искам да напиша нещо нежно,
дето ще достигне теб, и теб, и теб
– всички ви желая да достигна.

Искам да направя нещо нежно,
дето ще помилва не едно лице
– всички ви желая да помилвам.

Искам да говоря без „обаче“.
Искам да не ми тежи страхът,
че ще бъда неразбран, или накриво.
Да ви дам каквото имам,
без да съжалявам, никой щом не взима.

Искам да ви върна
онова, което си ми дала/си ми дал,
смесвайки го с нещо мое.

И така да ходя
– с пръсти за докосване
– с скули за помилване
– с Обич за споделяне

Continue reading

Стихия

Стихия

<2005-02-07~08~09~10>

Сто демона дебнат във мене,
сто бяса, бунни да бият.
Притихнали, чакат знамение
и чакат…

А аз си ги крия.

Могъщо животно е конят:
ритник – и оттатък отлиташ.
А в мене стотина се гонят.

… Гнева ми ли ще изпитваш?

Сто хали, атланти, фурии
бесуват и сила ми стичат,
и чакат – стаени стихии.

… А аз съм роден да Обичам…

Continue reading