Приятели (:
Днес блогът прави юбилей: 100 записа от началото. Пу, пу, да ‘иляди! 😀
На празника искам да:
– благодаря на Григор, отново, че ме сподоби с място, на което да съчетавам личното, творческото и професионалното си. То вече дава съвсем конкретни плодове – като поръчките за преводи от издателство „Фабер“ (и легионите автори, напиращи да ги редактирам 😀 ).
– благодаря на вас, четящите и споделящите тук. Един блог без обратна връзка си остава просто дневник. А за мен откритото, искрено общуване е голям подарък. 🙂
И за да ви бъде още по-уютно тук, напомням ей това питане:
(Даже ще го закача пак над входната врата…)
– благодаря на един от духовните си татковци: Николай Светлев. Чели ли сте „Аз, грешният Иван“? (А знаете ли, че до неделя, 19-и, може да го подкрепите в класацията „Книгата, която ме вдъхновява“? 😉 )
Разговорът по-надолу скоро ще навърши – лелеее! – десет години. Публикувам го без никакви промени в съдържанието. Някои от фактите междувременно пораснаха (например до „Иван“ и „Време разделно“ достойно се нареди и „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов) – но духът остава.