Приятели:
Съвсем наскоро Бургаският административен съд отмени забраната за строителство на Иракли.
Иракли – поне за мен – е най-яркият символ от 2006-а досега за гражданско обединяване и действие заедно – в името на нещо, което засяга всички ни и всички, идващи след нас.
И това, което се случва на Иракли сега, за пореден път ни припомня защо е важно да действаме заедно.
В момента тече акция с масово пращане на писма до т.нар. ни „народни представители“ и ДНСК.
Звукозапис от окупацията днес – много инфо само в 10 минути. Съжалявам, ако звуча неразбираемо на моменти – имах много неща за казване, а само една уста. 😉
Хронологията в „Дневник“ е доста пълна (макар че не покрива моя „ъгъл“ – откъм Министерски съвет и блокадата на „Цар Освободител“/„Мария Луиза“).
Ако дори 10 минути не ви се слушат, ето поантата в два реда:
Елате на следващите студентски акции. Ще видите неща, които досега не сте. И ще помогнете за сбъдването им.
(Една мисъл на студент, която чух на протеста от 10 ноември, спокойно може да стане девиз на случващото се: „Не подмяна – а промяна“. Промяна на системата.)
До срещи!
P.S. Тази сутрин осъзнах на какво ми напомня вървенето с вдигнати ръце и призивите „Без насилие!“: не на примиренчество и мухлящина (хех :)), а на сатяграха, философията на Ганди. Която се оказва едно от най-въздействащите средства за промяна.
1. Гледайте колко корици ни се изсипаха в Копнежа за антологията „За спасяването на света“.
Лелееее… 🙂
2. Миниатюрата ми The Film-thin Bound беше публикувана в октомврийския брой 19 на американския фензин Pulp Spirit. (След като спечели конкурса на Planetary Stories в категория до 1000 думи.)
Приятели (:
Виждали ли сте „Тринайсетте цвята на дъгата“?
Сега ги умножете по четири – фокус-мокус – хоп! – съзрете „За спасяването на света“. 😀
На принципа „попитай и ще ти се отговори“ тази сутрин прочетох „Продължаваме!“ при Любомир Николов – Нарви… и веднага след това попаднах на Харта 2013.