Пишещи приятели,

В предговора на антологията „За спасяването на света“ посветих няколко думи на редакторите – тия позабравени, а тъй нужни участници в стигането на един текст до читателите:

Мили пишещи,
Търсете тоя ваш знаещ, усещащ, можещ приятел, който има търпение да чете умотворенията ви, има желание да ви дава насоки и препоръки, и има сила да търпи фасоните и фръцканията ви впоследствие. За вашето писане този човек (или хора, ако сте истински късметлии) е толкова важен, колкото спътника ви (най-близките приятели) за живота ви като цяло; и се открива и задържа със също толкова търпение и себеотдайност.

От следващата неделя, 16 февруари, с Човешката библиотека започваме обучение за редактори на художествена проза.

Continue reading →

„Елфическа песен“ е един от разказите, включени в антологията „За спасяването на света“. Публикуван е за първи път преди десетина години. С разрешение на Елена Павлова споделям откъси от редакциите, които направихме в новата версия. Може да разгледате пълния редакторски процес в писателската работилница към Човешката библиотека.

Някои от редакциите са в отговор на предложения от участниците в лятната писателска работилница в Китен. Благодарим.

Начална версия

(вече минала през няколко вътрешни редакции от автора)

Откъс 1:

Захапах втората палачинка. Наистина щеше да е глупаво да тръгна да се разхождам с острите си уши. Най-много някой от дружките да ме попита защо съм се маскирал и кога ще си сложа обеца и горе на върха, но…
То е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. Татко често ми го напомня, когато съвсем ми падне настроението. Истина си е, даже в някои отношения е по-добре: например отколкото да си куцузлия. Освен това все пак не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Което си е предимство. По повод това вече татко казва, че… е, приказките малко преувеличават. Сигурно е така – я вземете “Снежанка” за пример. Или “Тарзан”, ако щете. Ей сега ще повярвам, че по съвпадение двете най-красиви жени на света живеят в едно и също царство или че едно хлапе, отгледано от маймуните, може да стане що-годе нормален човек.
Както и да е. Някои са негри, други са индианци (пардон, местни американци!), трети са монголоиден тип, четвърти – с лош късмет. Ние пък сме елфи.

Откъс 2:

Когато тя се върна, сякаш нищо не се беше променило. Отново работехме рамо до рамо, дори по-често от преди; бяхме великолепен екип. Докосвах я понякога: длан на коляното й, ръка през кръста, лека прегръдка. Чаках да разбера.
– Трябва да ти кажа нещо! – реши се Сета една вечер, докато чакахме майка й да дойде да я прибере от нас.
– Почакай! – придърпах я към себе си и я целунах. По устата. Така, както елфи се целуват.
Тя се сгуши в мен разтреперена и задъхана.
– Да повторим? – предложих усмихнат.
– Не, трябва да ти кажа нещо. Аз… аз имам рак. Другата седмица влизам в болницата.
– Обичам те!
След това майка й дойде.

Continue reading →

Продължение на разговора тук.

Преди обаче да стигнем до новите въпроси, дължа на всички четящи (и събеседника ми) едно предварително пояснение-извинение:

Тези дни са ми особено вихрени – и заради излизането на антологията „За спасяването на света“, и заради продължаващите граждански вълнения, и заради бясното препускане по крайни срокове, характерно за всеки завършек на годината. :/ При такова вихрене мислите невинаги се подреждат по най-разбираемия начин.

Моля питайте, ако някъде се замаете от вихрене. 😉

И така…

Continue reading →

Долното „интервю“ започна като списък с въпроси от мой приятел. И тъй като те са от честите и важните – реших да ги публикувам тук, като допълващ материал към обобщеното в „Професионално“.

1. Колко струва ориентировъчно достойният превод на една страница текст?

Тарифите, които съм изброил в „Професионално“, отразяват именно разбирането ми за достойно заплащане – такова, което съответства на положения труд и предварителната подготовка, за да добие преводачът нужната компетентност. (Лично аз се занимавам с английски повече от четвърт век; а повече от десет години превеждам активно, от и към. Тези „подготвителни усилия“ също влизат в цените.)

2. Какви параметри определят термина „една страница“?

За да избегнем субективността на думата „страница“, обикновено се гледа броят знаци в текста. Аз ползвам стандартната (машинописна) страница: 1800 знака, включително интервалите.

2.1 И по какво са избрани и определени тези параметри? БДС ли е това?

1800-те знака са наследство от печатните машини. Един машинописен ред е 60 знака, а страницата съдържа 30 реда.

Подчертавам, че (поне за мен) това е условен стандарт. Спокойно бихме могли да изберем друг брой знаци – тогава просто тарифите също ще се променят пропорционално.

Избягвам броенето на думи, тъй като то също е субективно – дума е „и“, дума е и „непротивозаконноконституционствувателствайте“. (Във втората няма да се закълна, де… :D)

Continue reading →