1. С излизането на „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ в ЧоБи вече официално съм автор на трилогия. Мислил ли си е някой някога? 😀
(Всъщност първата приказка за Юна се появи през 2006-а. Дванадесет години са си дълъг път…)
2. Мечтаете ли си за бъдеще, в което… ами всъщност да ви се живее? А за хората, дето го съграждат – още сега, сред нас?
Ако и пишете – участвайте в конкурса „Изгревът на следващото“ до 1 юни. Ще ви четем аз и още десет страстно развълнувани човеци. 🙂
По изключение тук ще вмъкна няколко думи за контекст.
Следващата миниатюра може да ви звучи познато, ако сте чели „Триптих за Юнаци и злодеи“, частта „Дясно“. Тя е писана три-четири години преди „Триптиха“, като въображаем разговор с първата ми любов, иранката Негар, която – съвсем опростено казано – обичаше да се наранява в отношенията ни.
Прави ли ви впечатление промяната на гледната точка в „Триптиха“? Частта „Дясно“ на свой ред повежда разговор с това Въображаемо, след като авторът (иска ми се да вярвам) е пораснал с три-четири години и не смее да гледа никоя история само от едната ѝ страна.
(А дали Негар също е пораснала междувременно? Тя отдавна не се е обаждала, но ми се иска да вярвам.)
Наскоро брат ми ме порица, че в приказката „???“ съм представил неравностойно гледните точки на Юан и на Рея – дал съм несправедлив превес на едната над другата. Посвещавам долното Въображаемо и горната история на него.
С Човешката библиотека го готвим и По-желаваме (По-желавате?) до началото на февруари.
🙂 🙂 🙂
А аз тичам, тичам… За Пирин утре нали видяхте?
Приятели (:
Честита 2018-а! Нека донесе на всички ни онези юначества (и Юни ;), които ще ни заредят най-пълно.
Споделям ви едно от юначествата през 2017-а, което зареди мен – пълно-препълващо…
